19 ноември – 4 декември 2021
зала „Райко Алексиев“ – СБХ

Изложбата „Щрайх“ е шестата изложба от програмата на „София хартиен арт фест 2021“. Тодор Тодоров е създател на „Елементална скулптура“ – теория за скулптурата и природните елементи. През последните няколко години той започва да прави звучащи интерактивни скулптури и така се ражда серията „Щрайх“. Тя рефлектира любовта на автора към музиката, която е важно вдъхновение за него от студентските му години.

Произведенията са мотивирани от симбиозата между изпълнител и инструмент и, както споменава самият той, „Забелязах, че много музиканти заприличват на своите инструменти.“

+++

Трудно е да се пише за творчеството на автор като Тодор Тодоров. Причините за това са много и от различен характер. Една част от тях са свързани с изминатия от него вече дълъг творчески път и естествените, свързани с дългогодишната му практика, качествени натрупвания, които създават цяла вселена от завършени творчески резултати.

Тодор Тодоров гледа света и разговаря с него чрез произведенията си. Затова в тях има огън, светлина, вода, камък, метал, но има и

статика, и динамика, движение и покой, малки и големи форми,

фигурално и абстрактно, лекота и тежест, равновесност и неочаквани баланси.

Куриозното е в това, че присъствието на Тодоров като автор в нашето културно и художествено пространство се дължи не на стилистична, монолитна пластична разпознаваемост, а на обратното, че на определено място и в определена конфигурация от условия само той може да направи това…

Изложбата е необичайна, защото нейното първоначално смислово ядро е извлечено и заето от музикалната терминология – щрайх. Тази лъкова струнна група е основна в музикалната оркестрова практика и е подчинена на строги изисквания от гледна точка на звукови характеристики и количество на отделните инструменти. Щрайхът е обемен като брой на оркестровите инструменти, той е разнообразен като звуков регистър, големина на инструментите, разположението в пространството на оркестрината или музикалната сцена. Щрайхът може да звучи индивидуално – солово, в група или в пълен регистров набор, направляван от нотната кодификация на музикалната творба. В него има и индивидуалност, и повторяемост и това е един от императивите, които предопределят извеждането на скулптурата в серия.

Тодор Тодоров изгражда талантливо една многопластовост в изложбата, която предоставя на зрителя забележителното удоволствие да се движи между двете основни тeзи – музикалния инструмент, който създава звука, и човека, който е съзидателят на музиката. В тях има математическо приложено разгъване и пропорции като при оригами, но има и отгласи от математическите хармонии като във фугите на Бах. Музикално-антропоморфните скулптурни тела са категорични като силует и пропорция и тази чистота на подхода ги превръща в силует, подобен на тотем. Но тотем на какво – на човешка или музикална същност?

С тази изложба Тодор Тодоров за пореден път показва едно непрестанно движение и израстване в традиционния за него широк диапазон на творчески изяви.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 05 / 2021, 27 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук