23 май – 8 юни 2023
СБХ – Шипка 6

Неизчерпаемо богатство от информация ни предлага съвременния глобален свят без граници, информация за арт събития и практики, за нови изразни възможности и визуални предизвикателства, разширяващи езика за интерпретация в изкуството. Съвременният художник отразява днешния ден, противоречив и объркващ понякога и създава изкуство, отворено за иновации с динамични изразни средства, критичен към актуалните проблеми. Творбата на съвременния художник е истинско предизвикателство към мисленето с прекодирането на реалното битие и съмнението, с приоритета на идеята.

Модерното изкуство ревизира отразяването на реалността – не имитацията, а вътрешните формални закони придават стойност на творбата. „Изкуството може да съществува, пише Зигмунд Фройд, само в опозиция спрямо действителността, непрекъснато да руши старите форми и да създава нови.“
Жан Дюбюфе работи с „първична материя“ и създава „сурово, грубо“ скандално изкуство като алтернатива на класическото и модерното, базиран върху вътрешното, изследващ интуцията, паметта и абнормалното в човешката психика.

Ралица Игнатова / Диспут за душата                   Ралица Игнатова / Индустриален пейзаж

Като отворено понятие изкуството с автономната си иконография и средства разкрива вътрешното битие на индивида, внушава ни концептуални измерения на човешкото съществуване. Живописта като интелектуално занимание тръгва от временното, за да постигне вечното. Разглеждаме всяка творба като носител на преходен елемент – изобразеното и непреходен, архитектурата на картината, нейните живописни и естетически качества.

Но Марсел Дюшан иронизира чувствената, сетивна живопис и поставя под съмнение картината като предмет, а концептуализирането на изкуството, той представя като новата енергия на изкуството. С ready made обектите Марсел Дюшан промени тотално концепцията за изкуството и неговото влияние върху съвременното изкуство е безспорно.

Ралица Игнатова / Транстежък камион

От друга страна, с малко песимизъм един от съвременните германски художници, Даниел Рихтер, казва: „Живописта като най-старата и най-богата на традиции е и най-трудно променящата се художествена форма“.
В съвременния контекст творбата като нова реалност, с непрекъснати иновации и радикални решения, с интегрирането на различни изразявания е истинско интелектуално предизвикателство, което обновява аурата на изкуството и провокира активност от страна на зрителите.

Ралица Игнатова е художник с доказана креативна идентичност, освободен от комерсиалните стереотипи.

Тя създава живописни творби като

предизвикателство към интелекта, с ирония и съмнение в локалната сцена;

като алтернатива на кавалетната картина в едно разширено поле за интерпретация, с динамични практики и визуални предизвикателства. За разлика от онези, които смятат, че съвременното изкуство е в криза, Ралица Игнатова е от тези художници, които работят за бъдещето и вярват в духовната сила на изкуството.

Ивайло Попов, слово при откриването на изложбата

+++

Ралица Игнатова / Крал Лир

За изложбата на Ралица Игнатова „Пътен хербарий“

Когато зрителят влиза в изложбата, очите му са привлечени от образа на един камион – TIR – заемащ почти цялата главна стена. Той е по-дълъг, отколкото е в действителност, представен от серия насложени кадри. Така виждаме камиона от автобус, когато го задминаваме – бавно, защото и двата се движат бързо. И все пак автобусът задминава камиона и ние постепенно четем надписа върху него: INTER[NATIONAL] [EXP]EDITION. Интернационален, преминаващ през граници, трансграничен, преминаващ през... Виждаме го като образ на една материя – толкова мощна, която преминава ПРЕЗ живота и която, в своето движение, оставя следи, безкрайна серия от кадри.

Какво е интересно от живота на тази материя? Вероятно всеки детайл от нея. Ралица Игнатова е активен наблюдател на тези детайли, в които обаче открива закономерностите на действителността, т.е. общата картина на нашата реалност. Pars pro toto.

Всеки художник, разбира се, е наблюдател, но степента на „вчувстването“ – да използваме това понятие на Вилхелм Ворингер – в художествената реалност, създавана от твореца, отразява съответно степента на нашия с него духовен синхрон. Ралица Игнатова наблюдава с много тънко усещане за момента и като че ли за съдбата на субекта или обекта (защото това може да бъде една сграда, изоставена и тъжна, каквато виждаме в подобен силует в картината „Крал Лир“ – печална осъзнатост на една неизбежност, произтичаща от леност, глупост и безсърдечност).

Наблюдения, в които често е подсказан абсурдът на живота, но погледът към този абсурд е с разбиране и с хумор.

Ралица има вкус към абсурда, в който се изявява нейната артистичност

и същевременно нейната богата култура и силна мисъл. Каква е, ще кажете вие, тази „Жена с парашут“? И колко интересна идея да я представи в билатерална картина!

Каквито тъжни или весели мисли да се раждат в главата на Ралица Игнатова при този непрестанен процес на наблюдение, те лежат върху човечността, върху разбирането за ценността на човешкото същество и на това, което то е създало.

Но това не е хербарий на живи същества и моменти въпреки заглавието на проекта – „Пътен хербарий“. Тези моменти са запечатани в съзнанието и историите на всеки човек. Те може да са застинали, защото са в миналото, но споменът за тях непрестанно ги одушевява.

Тази изложба е дълбоко лична. Именно защото отразява лични наблюдения и породените от тях лични, а не възприети отвън мисли и чувства. Тя е лична и в буквалния смисъл, защото е посветена на майката (Ангелина Минчева), защото в нея присъства и нежният спомен за бащата – Игнат, един също така дълбоко духовен творец, за бабата, която е формирала връзката на Ралица с природата, а значи и с живота („Градината“).

Пътен хербарий / от изложбата

Още една материалност присъства в изложбата, посвоему интригуваща – материалите, с които са изградени картините. За основа са използвани хартии, мушама, пластмаса. Рисувано е с молив, маслени бои, акрил, темпера. Върху повърхностите са залепени абсурдни малки нещица, останки от реалния живот на собствено и общо минало и настояще: копчета, опаковки от лекарства, части от детски играчки, марки, парцалчета, диапозитиви, клечки кибрит. Спомени – малки, но с такава дълбочина на проникване в собственото време!

В изразността на изложбата е включена мултимедия, музика и звук – вече неизменна част от нашето съвремие. Тя е създадена от дъщерята на Ралица, Ангелина Гочева. Музикант по професия, тя обработва, изпълнява и монтира музиката, която придружава и допълва въздействието на изложбата с откъси, по същество изрази на почит към великите Моцарт, Монтеверди, Стравински, но и към Йеронимус Бош, така съзвучен на художествения метод и емоционалната оценка на света на Ралица.

Ралица Игнатова / Дел арте

Видео – още един парадокс в изложбата, защото редом с погледа към детайла и мига, който по същност е статичен, има внушение за движение. Движение не толкова материално (разбира се и то, щом виждаме камиона на дългата стена!). Движението е на душата. То може да се въплъщава в къси мисли, проблясъци, но и в повтарящи се, „дълги“ и развиващи се мисли за фундаментални неща, за човека, за духовността, за културата. Дълбочина, която е бездънна, но която интерпретираме – правилно ли винаги? Или нашите несъвършенства, високомерие и самозаблуди превръщат тази интерпретация в декор, както се досеща Ралица.

Въпреки усилията на хората да постигнат материалността на света и душата, тя остава, според Ралица Игнатова, непознаваема. Да, това е вярно. Но смисълът и интересът на нашия живот е да превъзмогваме тази непознаваемост, да разгръщаме дълбините, да внасяме светлина. В хода на това движение се формират интелигентност и култура – дарове и постижения, които Ралица Игнатова притежава и непрестанно обогатява.

Юлия Вълева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2023, с. 42
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: