Днес, през 2019, дизайнерът Добролюб Пешин ни разказва.
Преди 55 години у нас бе положено началото и общественото утвърждаване на дизайна и професията дизайнер. За нашата професия знаеха малцина. Тя стана съдба за група художници, архитекти и инженери, когато дизайнът стана обективна необходимост за качеството на промишленото производство, обслужването и жизнената среда. Тогава се полагат и основите на организирана дизайнерска дейност в България и се утвърждават главните методически принципи: функционалният подход при създаването на промишлената форма, ергономичните изисквания, технологичното и производственото равнище. На тази основа се изграждат и естетическите характеристики на продукта – композиционно-пластични, цветови и графични. Изразител на тези възгледи е Васил Стоянов, който отстоява дизайнерската линия на развитие в нейния функционален вариант.
През 1963 е създаден Центърът за промишлена естетика и художествено проектиране – проектоконструкторска и научноизследователска организация, която обслужва най-тясно свързаните с техническия прогрес сфери: машиностроенето, електрониката и приборостроенето, обществената, производствената и жилищната среда. През 1978 година той е преобразуван в
Централен институт за промишлена естетика.
По същото време в Художествената академия (тогава ВИИИ „Николай Павлович“) е открита специалността „Промишлени форми“, а през 1969 излиза първият випуск дипломирани дизайнери.
Учредена е и държавна награда „Златни ръце“ – най-голямото професионално отличие за добър дизайн у нас: „за създаване на красиво промишлено изделие с високи технико-икономически показатели“. България става член на ICSID – Mеждународния съвет на организациите по промишлен дизайн към ЮНЕСКО.
Със създаването и укрепването на
секция „Дизайн“ към Съюза на българските художници
дизайнерската професия се приобщи към семейството на пластичните изкуства. Дизайнерите получиха по-добри възможности за професионално творческо развитие, за материално и морално стимулиране – наред с основната си работа да реализират дизайнерски проекти чрез специализираните държавни комисии за дизайн в промишлеността и дизайн в архитeктурата. В салоните на „Шипка“ 6 редовно се провеждат общите и тематични национални изложби по дизайн. Всяка година СБХ удостоява със специална награда дизайнери с високи творчески постижения.
Първите творци в областта на дизайна са художници от различни жанрове, без специално дизайнерско образование. Те изучават и прилагат опита на Улмската школа „Баухаус“ и дизайнерските школи в Италия, Англия, САЩ, Япония.
За машиностроенето и транспортното машиностроене в началото работят Дончо Карапантев, Димо Попов, Константин Смолянов, Огнян Шошев, Дросос Андрицудис, Петко Мишев, Елена Вълчанова, Илия Василев. По-късно навлизат и вече дипломираните дизайнери Бойко Загоров, Мирян Мирянов, Емануил Манолов, Георги Гиков, Христо Проданов, Минко Минков, Видка Генчева, Кирил Беленски, Николай Слепцов и др. Те разработват дизайн-проекти на металообработващи машини, роботизирани системи, транспортни средства, електокари и мотокари, селскостопански, пътностроителни машини за водещи в този отрасъл фирми като СО „ЗММ“, СО „Балканкар“, Комбината за автобуси „Чавдар“ и др.
Успешни комплексни дизайнерски разработки за ЗММ са фамилиите стругове „Хемус“, „Перун“ и различни видове металообработващи машини – базови модули за автоматизирани производствени системи. В тази област под ръководството на Константин Смолянов работят дизайнерите Мирян Мирянов, Георги Гиков, Минко Минков, Николай Слепцов. Други постижения в дизайнерските решения са: мотокарите „Реккар“ (Емануил Манолов), автобусите „Чавдар“ (Бойко Загоров), дървообработващи машини (Георги Гиков), винтонавиващи устройства (Христо Проданов), робокари за автоматична обработка на товари (Емануил Манолов и Ирена Ламбаджиева) и др.
През 1984 е създадено дизайн-бюрото на СО „Балканкар“, където са разработени и внедрени редица проекти за транспортна техника. Трябва да се има предвид, че нашата страна по онова време изнася електрокари за 67 страни и е най-голямата фирма в света за производство на кари. Дизайн-бюрото е наградено със специална награда за добър дизайн.
Румен Кискинов / Телевизионен приемник „София 94C“, 1986
Пионери в дизайна на електрониката и изчислителната техника, радиоелектрониката и приборостроенето са Димитър Петров, Добролюб Пешин, Стефан Вълев, арх. Елка Ненова, Спас Доневски, Параскева Дукова, Боряна Главлешка. По-късно в тази област имат принос дипломираните дизайнери Александър Василев, Румен Кискинов, Веселин Кандимиров, Венцеслав Венев, Емилия Чаушова, Емилия Попова, Петър Петров, Райна Драгошинова, Донка Манукова и др. Резултат на тяхната творческа дейност е дизайнът на аудиосистеми, портативни и стационарни телевизори, телефони и телефонни уредби, пишещи машини, изделия от приборостроенето и медицинската техника. В областта на битовата радио-електроника и съобщителната техника като пример на решения, осъществени с висока пластична и графична култура, можем да посочим двете комплексно изградени стереосистеми „Студио 2“ и „Респром 101“, серията цветни телевизионни приемници „Колорстар“ и портативния телевизор „София 31“.
В дизайна на фамилии и системи от промишлени изделия най-дълговременна и резултатна практика има в областта на електронноизчислителната техника. Търсенето и постигането на семейно сходство на изделия в този клон на индустрията започва през 70-те години на миналия век и намира пълно развитие при фамилиите електронни калкулатори и електронни касови апарати с марката „ЕЛКА“. Първата разработка (1973), постигнала висока степен на унификация на основните конструктивни елементи и корпусни детайли, с ярко изразени обемно-пластични, композиционни, цветови и графични белези на фирмен стил е серията „ЕЛКА 50-59“ и свързаната с нея фамилия електронни касови апарати „ЕЛКА 80-96“. Във времето тези белези се променят и намират друго звучене при обновяването на продукцията на същия производител – фирмата „Оргтехника“. Дизайнът е на Добролюб Пешин, Боряна Главлешка и Александър Василев. Тези изделия намират широк международен пазар – изнасят се както в социалистическите страни, така и на Запад.
Добролюб Пешин, Боряна Главлешка, Александър Василев / Фамилия електронни калкулатори „Елка 50-59“, 1973
През 1984 – 1986 е създаден дизайнът на гамата персонални компютри „Правец“. Със своя характерен облик те още един път потвърждават широкия диапазон на творческите възможности на нашите дизайнери, демонстрирайки на практика, че ефективният дизайн никога не е случаен. Това показва разработката на персоналния компютър „Правец 16N“. Оригиналното конструкторско решение е отразено в дизайнерско интерпретиране, съобразено с ергономичните изисквания за този вид изделия. „Правец 16 N“, отличен с държавната награда за дизайн „Златни ръце“, бе показан и предизвика определен интерес на международното изложение „ERGODESIGN '86“ в Монтрьо, Швейцария. Дизайнери на разработката са Д. Пешин, Ал. Василев и С. Драганов.
Добролюб Пешин, Александър Василев, Сашо Драганов / Персонален компютър „Правец 16 N“, 1986
През тези години в Центъра за промишлена естетика – Централния институт за промишлена естетика се полага началото на промишлeната графика и графичния дизайн у нас в неговия комплeксен, фирмен вариант. Основите поставят Стефан Кънчев (автор на запазения знак на ЦИПЕ), Иван Богданов, Дончо Карапантев, Димитър Димитров, а след тях – Цветан Илиев, Вилиам Китанов, Владимир Йосифов, Стефан Вълев, Кирил Гогов, Иван Газдов, Людмил Механджиев и др. Те работят по редица теми с основно значение при проектирането на символи за промишленото производство и продукция, за управление на системи от електрониката, роботиката и машиностроенето, запазени марки, визуална комуникация, корпоративен дизайн на фирми (тогава се използва понятието фирмен стил), за промишления интериор и екстериор, за курортни зони и туризъм, за болници и поликлиники. По-значителни разработки са: „Система от знаци за електрониката и приборостроенето“, „Графично решение на каровата продукция на СО „Балканкар“, „Производствени комуникационни знаци за промишления интериор и екстериор“, „Система за визуална комуникация на Българския туристически съюз“, „Графично представяне и визуална комуникация на Института за бърза медицинска помощ „Пирогов“, „Визуална комуникация за поликлиники“, „Графично представяне на завод „Балкан“ – Ловеч“ и др.
Лого на Балканкар / автор: Стефан Кънчев
Качествена промяна в дизайнерския процес е преходът към комплексно проектиране при решаването на проблеми, свързани с хуманизирането на жилищната, обществената и производствената среда като: „Програма 90 – дизайн-програма за обзавеждане с промишлени изделия интериора на кухните в жилищата“, разработена от колектив с ръководител арх. Тодор Младенов, проекти за обзавеждане на стоматологични кабинети, на детски градини, училищни кабинети по химия, физика и биология. През последните години от съществуването на ЦИПЕ в десет дизайнерски бюра работят повече от 60 души дизайнери, част от които завършили други специалности, които навлизат в дизайна в процеса на работа. След 1969 в творческите колективи се включват абсолвентите от специалност „Промишлени форми“ на Художествената академия. Не е възможно изброяването на всички, внесли своя творчески принос в дизайнерското дело през разглеждания период. Ако се прибавят и дизайнерите, работещи в други институции и проектантски звена, както и в базите за развитие към промишлените предприятия, страната през 80-те години разполага с мащабен творчески потенциал. След 1989 картината на дизайна у нас рязко се промени. Измени се преди всичко профилът на външната и вътрешната търговия. Много клиенти се отдръпнаха от нашия пазар, предприятия останаха без работа, започнаха масови уволнения, като между първите потърпевши бяха и дизайнерите.
Индустриалният дизайн като дейност, директно свързана с промишленото производство, престана да е актуална.
Голяма част от дизайнерската колегия остана без работа и бе принудена да търси препитание в други области, където можеше да приложи професионалните си знания и умения.
Някои от съществуващите предприятия продължиха дейността си в новите условия. Създадоха се и нови фирми. Пазарът наложи изменения и в производствената номенклатура. В тези условия, но в много по-малък мащаб, качественият дизайн на наши творци започва отново постепенно да се налага. Български производители, които имаха тясно сътрудничество с утвърдени дизайнери с добри резултати в съвместната работа през годините, продължиха да им възлагат дизайн-проекти.
Дизайн-бюрото на фирмата „Спарки“, която произвежда ръчни ел.инструменти, ръководено от Бойко Загоров, разработва нови продукти, неотстъпващи по нищо на водещи фирми с такъв профил. Ивайло Панайотов проектира транспортни средства. В дизайна на градско обзавеждане Павлин Павлов е сред водещите в бранша.
Бойко Загоров / Къртач, Sparky, 2008
В областта на електрониката дизайнери работят за фирмите „Датекс“, „Оргтехника“ „Дейзи“ и „Елтрейд“. Появиха се интересни конкурентни решения на касови апарати, принтери, алармени системи и други електронни изделия. Оригинални дизайнерски разработки направиха Атанас Янев, Лъчезар Димитров, Михаил Пешин и Добролюб Пешин.
Бурното развитие на високите технологии коренно промени както инженерното, така и дизайнерското проектиране. Това наложи нов подход и начин на мислене. Използването на 3D компютърни програми стана основно изискване в този процес. Взаимодействието между дизайнери и конструктори се улесни значително. Цифровите технологии, миниатюризацията на градивните елементи и съвременните технологически и производствени възможности коренно измениха облика на продукцията. Дизайнерите получиха нови, огромни проектантски възможности за реализация на идеите си.
