Ива Хаджиева / Сценография и кукли към „Бяла приказка“ от Валери Петров, 1983, Централен куклен театър
3 – 27 ноември 2020
галерия-книжарница „София прес“
За Ива Хаджиева животът се разгръща като в стая за игра. Куклен дом, в който тя вае своите видения в материал. Вдъхва живот на мъртва материя. Сътворява скулптури и кукли, които вълнуват – карат ни до се усмихваме, тревожат. Настоящата изложба е първи по рода си опит за поглед към творчеството на художничката – към нейните рисунки, скулптури и сценографски решения;
към стаята за игра на една жена на 85, в очите, в ръцете, в силуета на която се чете несломимо любопитство към света.
Името Ива Хаджиева не е непознато на българската публика. Тъкмо напротив –
с него се свързват десетки куклени спектакли, реализирани в страната. Емблематични представления като „Еленово царство“, „Шестте пингвинчета“, „Яйцето“, „Бръмчилото“, осъществени на сцените на куклените театри в София, Пловдив, Бургас. За тях Ива Хаджиева създава не само сценографията, но и най-важното – куклите, които оживяват изпод ръцете на талантливи актьори.
Други познават Ива Хаджиева като верния спътник на един от най-талантливите и интелигентни български художници – Димитър Арнаудов (Диди), чието творчество отдавна е получило високата оценка на публика и критика. Тя го следва от първата среща от началото на 50-те години на миналия век в ателиетата на Художествената академия в София до сетния му дъх през 1989.
Малцина са обаче ония, които познават скулпторката Ива Хаджиева. Жената, която дръзва да пристъпи в тежкото творческо поле на жената-ваятел на тримерни образи. Животът обаче се стича така, че я отдалечава от изложбите и я повлича в полето на кукления театър, на който тя отдава цялата си творческа енергия. А скулптурата? – към нея се обръща само когато има какво да каже, има идея, която да материализира. И така вече 85 години.