Галерия на СБХ
10 май – 16 юни 2018

Изложба на Георги Трифонов по повод 70 години от рождението му

Тази изложба и за тези, които познават автора, в определена степен е изненада! С малко изключения това са работи, минали през общи художествени изложби, през прояви, свързани с определени посвещения, носят и времето, и отговорността на един задъхан творчески ритъм и, най-важното, една изострена пластическа поетика, в която националната ни съдба, бит, история, надежди и илюзии живеят във вярата, подвига и покрусата, в притчи, легенди и сказания… заедно със своите първенци на вярата и духа. Изключителен живописец, график и илюстратор, изтънчен поет, Георги Трифонов мислеше, чувстваше, живееше като поет, който дойде в българската култура с едно асоциативно съзнание, което владееше света на отвъдното, заедно с привидностите и суетата на земните ни дни. Още с първите си работи Георги Трифонов беше Отвъд и Отсам. В някаква своя, със свои типаж и характеристики пластическа система, която го отделяше като самотен труженик. И ако за мен младият художник беше откритие, за вестник „Литературен фронт“ откритие беше поетът, когото ме помолиха да представя… като поет!

Художник от друг свят, там където словото, рисунката и цветът живеят заедно

– заедно с натрупванията на времето и историята, белязали странните пътеки на душата – поетът Георги Трифонов беше над факта и събитията в едно пространство – вселена на човешкото страдание и изпитание. Извисяването, „Батак“, „Йовковата Добруджа“, „Еретиците“ и „Кървавите юнашки глави“ живееха заедно с болката на Испания и образите на любими поети и писатели.
Почти всички големи работи в тази изложба бяха минали още навремето през погледа и съзнанието ми, но сега, когато ги видях заедно с всички усилия, творческа воля и тази невероятна болка, драматична чувствителност и милост, с които е носена националната ни съдба, може да си представите какво му е било в душата на художника и защо с толкова усилия и духовна вяра няколко години преди да си замине подготви изключителните картони за храма „Света Богородица“ в Родопите. За съжаление може би това щеше да е едно от малкото произведения на истинска вяра, което нашето време е създало, ако не бяха класическите родни нрави на професионалния непрофесионализъм и менторско финансово самочувствие?!

Позволявам си да мисля, че тази изложба ще представи Георги Трифонов от едно време, което с отдалечаването му все по-малко помним и познаваме в неговата творческа същност. Това е едно своеобразно завръщане на Георги Трифонов в неговата истинска духовна, човешка и творческа поетика! Не е без значение да се знае, че идеята за това представяне, по този начин, и усилията за нейното реализиране основно дължим на Йорданка Трифонова.

Сериозна, тъжна и тревожна изложба, в която националното се среща с дълбоката болка и размисъл на един голям творец!