СБХ :: Ново вдъхновение за старите печатни техники

В наши дни е все по-лесно да се сдобиете с печатни материали. Няколко клика делят желаещите от чистото, бързо и достъпно дигитално производство. Дигиталните преси са все по-близо до офсетовото качество, а новите многотонни офсетови преси вече нямат нужда от печатари, а от оператор. Разбира се, има и много нововъведения с цел контрол на качеството или по-достъпни ефектни изпълнения за малките тиражи.

Практиката показва, че големите инвестиции често се правят, за да се оптимизира себестойността на печатното изделие, но същевременно инвестицията поражда зависимост и нужда от по-голям брой задачи за дадената машина и нейния оператор.

В бързината хората нямат време, а понякога дори и желание за детайлите. Но все повече се появяват и такива, които се интересуват най-вече от детайлите, онези детайли, които са по-стойностни, впечатляват още на пръв поглед и при допир остават траен отпечатък върху съзнанието на хората. Това са формите на възкръсналия висок печат, или както вече го наричаме дори и в България, летърпрес.

Високият печат (на английски relief printing) представлява група от печатни техники, които използват преса и намастилена релефна повърхност, чиито по-високи елементи пренасят мастилото върху хартия посредством натиск.Най-популярен сред видовете висок печат несъмнено е подвижният набор от букви. Появил се първо в Китай (1040 г.) и Корея (1377 г.), наборът от букви е основният метод за разпространение на информация от XV до XX век.

Печатар, работещ на Гутенбергова преса в печатницата на Уилям Какстън, който показва свои екземпляри на крал Едуард IV и кралицата

Този вид висок печат се нарича летърпрес (от английски letterpress printing), макар и да не съществува като официален термин в българския типографски речник. Приемаме чуждицата поради две важни причини: нуждата от конкретика в историята на книгопечатането с преса и подвижни печатарски букви и модерното възраждане на тази техника в цял свят, включително и в България.

Летърпресът е стара печатна техника, усъвършенствана в средата на XV век от Йоханес Гутенберг, който почерпил вдъхновение от винтовите преси за грозде. Пресата на Гутенберг поставя началото на втората информационна революция – книгопечатането (за първа се счита писмеността). Това радикално изменя обществото, неговата култура и грамотност. В резултат броят на книгите нараства двойно на всеки няколко години.

Печатните форми при летърпреса най-често са набор от метални или дървени букви (на английски typesetting), а за графичните елементи и изображения могат да се използват медни или дървени гравюри, линолеум и други.

Любопитен факт – кутиите за печатарски букви са подредени спрямо това колко често се употребява всяка буква. Оттам произлиза и английското наименование на малки и главни букви (lower case и upper case), които били съответно в долната и горната кутия. Човекът, който правел наборите от букви – думи, изречения, параграфи – се e наричал словослагател (на английски typesetter).

„Горна“ и „долна“ кутия за печатарски букви

В периода от XV до XX век при печатането на книги и други изделия се е ползвала тънка хартия, за която плоският отпечатък е бил задължителен. По това време релефът се е считал за дефект. До появата на механичните машини всеки отпечатък се е правел на ръка – от намастиляването и правилното поставяне на всеки един лист до самия натиск, който трябва да бъде с точната сила и еднакъв за всеки отпечатък.

И в по-късния период на Индустриалната революция Гутенберговата преса остава до голяма степен непроменена, докато от 1800 започват да се появяват различни механични машини за летърпрес в Европа и Америка. Лорд Станхоуп създава подобрена версия на класическата дървена преса, но от чугун. Неговата подобрена версия използва 90% по-малко човешка сила, има двойно по-голямо печатаемо поле и е способна на двойно повече отпечатъци в час (480).

През 1811 Фридрих Кьониг и Андреас Бауер създават преса с подобен дизайн, но задвижвана от парен двигател (до 1100 отпечатъка в час). Те продали два от първите си модели на „The Times“ в Лондон, което значително повлиява на вестникарската им дейност. Фирмата на Кьониг и Бауер „Koenig & Bauer AG (KBA)“ и до днес е една от водещите в производството на печатарски машини.

През 1843 в САЩ Ричард М. Хоу създава парна преса с 6-цилиндров двигател, способна да направи милиони копия на ден. Пресата на Хоу е ротационна и печата посредством голям цилиндър. Преминаването от листов към ролен печат допълнително ускорило процеса. От друга страна, малкоформатните ръчни преси с възможност за настройка до 15-30 минути и 1000 отпечатъка в час с един печатар стават достъпни в средата на XIX и XX век и се използват за малки задачи в печатарските студиа по цял свят и до днес.

Публикация в „Scientific American“ от 1860 показва такъв модел преса, а изображение на подобен модел е използвано за българската 50-левова банкнота с Христо Г. Данов от 1992 г.

Съществуват различни ръчни и автоматични преси, но механичните Heidelberg, произвеждани в Германия между 1923 и 1985, правят летърпреса безкомпромисен и достъпен. По спецификации скоростта на печат може да достигне до 5000 отпечатъка в час, а настройката отнема сравнително малко време. Този шедьовър на германския гений се ползва и до днес в много печатници по света, най-вече за щанцоване, но, разбира се, и за печат в почти всяко студио за летърпрес. Машината се е произвеждала във вариант с печатаемо поле А4 или А3, но има по-големи цилиндрични версии – най-голямата е с размер на печата до 640 x 900 мм. При правилна поддръжка машините ще надживеят всички нас, а Heidelberg са може би най-известните и надеждни печатарски преси и до днес.

До появата на офсета, който замества летърпреса през XX век, и масовата употреба на компютри Гутенберговата преса и нейните разновидности остават основният метод за разпространение на книги и други печатни изделия, макар и да претърпяват редица подобрения. Повечето печатари от старата школа прекарвали 5-10 години в чиракуване при майстор печатар и може би цял живот в набори и друг ръчен труд със своите антични машини. Някои от тях все още практикуват и отказват да приемат модерните похвати и тенденции. Те трудно се примиряват с новите приложения на летърпреса, но от друга страна, все повече са младите хора, които преоткриват тяхното наследство. Една от основните причини за възраждането на летърпреса е желанието на хората по света да се докоснат до нещо автентично и красиво, одухотворено от занаятчийски ръце. Ръчно изработените продукти и нискотехнологичните процеси са все повече на почит в дигиталната ера.

В наши дни летърпресът е повече от печатна техника. Все повече хора го превръщат в начин на живот не само за себе си и своите близки, но и за всички, до които се докоснат. Ставаме свидетели на различни социални събития и инициативи. Студиата за летърпрес са културни и исторически средища. Благодарение на силния интерес и достъпа до интернет летърпресът пренася наследството си извън пределите на печатницата. Организират се световни събития, изложби и изложения. Типографският музей „Tipoteca Italiana“, който е само на един час от Венеция, е наистина интересен и може би един от най-хубавите в Европа.

Летърпрес общността работи върху няколко независими документални филма, списания и други, а новите печатари дори стават самоуки механици на 100-годишните си преси. Появяват се заведения, в които може да пиете кафе, обградени от антични действащи преси и може би да поръчате следващите си визитни картички. Печатните продукти намират приложение както в малките канцеларски материали, така и в големи серии ефектни опаковки за известни световни марки.

Съвременният летърпрес напълно предава чара на класическата техника, но ни радва с няколко нововъведения, които ни карат да се влюбваме наново всеки път, когато видим отпечатък. Това са обемната хартия (с дебелина от 0.4 до 1-2 мм) и силният машинен натиск (4-40 тона), който тя позволява. Неща, считани за забранени в миналото.

Иронично е, но именно компютрите са техниката, която спомага за възраждането на летърпреса. Компютърните файлове, превърнати във фотополимерни, магнезиеви, месингови или медни клишета като модерна печатна форма, правят възможно лесното използване на собствени дизайни в летърпреса. Прилагат се прости цветове (spot colors), а самите мастила се забъркват по поръчка или на ръка чрез употребата на рецепти от цветови системи като Pantone®. Това означава, че всяка задача е различна, а всеки цвят се отпечатва самостоятелно посредством индивидуално клише. Пример: ако във вашия дизайн има жълто, зелено и лилаво, то всеки един от тях се забърква и напечатва с отделно клише, а не се използва CMYK както при дигиталните принтери. Резултатът е наистина впечатляващ, тъй като спот цветовете често са по-наситени. Именно заради това летърпресът отнема повече време и ресурс. Разбира се, съществуват и други технически особености, с които трябва да се запознаете, ако ви се наложи да правите дизайн и/или предпечат за летърпрес.

Модерните летърпрес дизайни намират приложение най-вече във визитните картички и поканите за различни събития, предимно сватби. Разработват се големи сватбени комплекти за всеки гост, в които хората инвестират и на които разчитат да направят сватбения им ден още по-специален. Използват се комбинации от други ръчни и машинни техники за обогатяване на летърпреса – от акварелни фонове и калиграфии до топъл, дигитален и ситопечат. Резултатът е наистина красиви и стойностни проекти, които са високо ценени в цял свят.

Без съмнение летърпресът е една от най-интересните форми на печат. Макар и старинен, той преживява силен ренесанс през последните години и дава тласък и на други ефектни печатни техники. Някои от тях са още по-стари, като ситопечата например, но и назадничави на българска почва. Други са по-промишлени и недостъпни – топлият печат, златната порезка и прегето. Трети са забравени във времето поради липса на приложение, като дигиталните дубликатори (ризографът). Но не задълго.