12 – 27 април 2022
галерия „Академия“, София

Често с напускането на различни места, предмети, случки, истории се създава илюзията за напускане и на спомените за тях. Защото те невинаги са това, което трябва да бъде запазено. Но се случва именно чрез тях, спомените, да се възвърне и дори преформулира състоянието на приповдигната носталгичност, на ярка, цветна памет за местата, на които сме били. От такива места, хроники и емоции се състои обемната изложба на Здравка Василева „Някъде, където си бил“.

Представените в експозицията работи са обединени от усещането за време и като философска категория, и като кинематографичен похват. Авторката се възползва от емоционалното му наслагване и възможността за създаване на нов образ, който едновременно е преживян и отново открит. Според Мирча Елиаде нашите носталгии често са изпълнени със значения, свързани пряко с вътрешното ни състояние. Произтичащият от това художествен подход определя персоналните пластични търсения на Здравка Василева и систематизира посоката на технологично експериментиране в работите ѝ. Диапазонът на технически средства е съзнателният избор за съвместяване и експериментиране с материалите, чиято техническата преходност и ефимерност създават усещания за натрупване и отнемане, за прозирност на пластовете, за взаимопроникване на минало и очаквано.

Повърхностният поглед върху работите на Здравка Василева може да ги разчете като

интерпретация на натурата и фигуративни композиции.

Във всички работи от експозицията ѝ тези формални съставни елементи присъстват. Например картините „Спряло време“ и „В очакване на деня“ биха били определени като такива на базата на използването на човешки фигури и отношенията им в изобразителната плоскост. Едно по-детайлно взиране обаче открива артистичния

стремеж към „улавянето на мига“

във визуалната пластика на авторката. Тя използва цветовата динамика, както и светлосенъчния контраст, за да изрази двусмислието на образите. Във „В очакване на деня“ доминиращият черен силует би могъл да бъде както фигура, така и сянка, линеарното изображение на куче на преден план съчетава в себе си и реално присъствие, и следа във времето. Подобен е подходът в „Автопортрет“. За разлика от характерното за жанра търсене на физическа прилика, работата е конгломерат от лични емоции и усещания, като съзнателно е пренебрегната конкретността на формата и неминуемият стремеж за разпознаваемост. Изображението изцяло разчита на контраста и като артистичен подход, и като емоционално търсене. А ненатрапчивото присъствие на сграфитото, освен че обогатява пластичния език, създава усещане за следите на времето – отминали и насложени.

Към картините от експозицията на Здравка Василева може да бъде отнесено съждението на Сузане Лангер, че „изкуствата обективират субективната действителност и субективират външния опит за природата. Художественото възприятие е възпитание на чувството, а пренебрегването му оставя себе си на безформената емоция. Лошото изкуство, казва тя, е корумпиране на чувството“. „Природата“ от цитата при Здравка Василева може да бъде заменена с „времето“, тъй като реализацията на работите ѝ се фокусира върху създаването на плътна емоция, материализирана в цвят и формираща спонтанни и неповърхностни чувства.

Изцяло в тази концепция са работите от цикъла „Спомени от детството“. Използваният интерпретационен подход създава усещане за филмова лента със специфично движение и кадриране, а употребата на елементи като детски играчки, конструкции, корабчета от хартия засилва усещането за изгубеното намерено време, за палимпсеста от смисли и спомени.

Подобен е маниерът в пейзажите „Южен пейзаж“ и „Пеликаните са уморени“, „В очакване на есен“, в които фовистичната цветност и „нон финито“ формите овеществяват носталгията на спомена. В работите, инспирирани от театъра и музиката, акцентът е върху естественото „пренареждане“ на хронологичното, допълнително подчертано от изкуствата, които се развиват във времето. Така се създава възможност то веднъж да протече, а после да се върне обратно с всяко представление или концерт. По странна аналогия работите от цикъла „Ателие“ се приближават като усещане за развитие и напластяване на времеви слоеве независимо от статичността на формите и конкретиката на пространството. Познати модели, непознати торсове, манекени, постановки – елементите в композициите са все атрибути от ателието на започващия художник, но неминуеми следи през годините във вътрешното пространство на артиста.

Здравка Василева / Южен пейзаж

Към изложбата може да бъде отнесено съждението на Димитър Аврамов за първообраза на художествено творчество и проектирането на личността на твореца върху изображението с нейния специфичен емоционален начин. Защото в целостта си експозицията отразява завладяващата емоция на Здравка Василева, която се предава на зрителя и му помага поне за известно време да напусне ежедневието и да обитава друго, цветно пространство независимо от личните си съмнения и колебания.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 44 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: