6 – 30 ноември 2020
ИЗ „Рафаел Михайлов“, Велико Търново

На всекиго се е случвало да направи нещо, точно обратното на това, което се очаква от него (обикновено в тийнейджърските години). Да именуваш изложбата си „Наопаки“ е повече от това да направиш напук, проява не само на хумор, но и на завидна доза самоирония.

Какво представя Ганчо Ганев – Ганата в самостоятелната си изложба? Портрети. Портрети на една табуретка, която е главният герой в тази експозиция. Един обект, претворен в субект, прекосява през всички платна и жанрове – натюрморти и пейзажи, интериори и екстериори, и точно когато си помислиш: „Ето, тук я няма“, и… драконът от китайската ваза я държи в ноктите си или тя наднича от някой скицник, естествено, обърната наопаки. Донякъде приемаме този образ за заместител на собственото Аз. Едно друго Аз – ярко, заявяващо се с декларативността, присъща за младежката графити култура.

Пред очите ни този герой, табуретката, влиза от образ в образ, еволюира. Един обект, съпътстващ ежедневието на човек, откакто на първото парче дърво са забили крачета, предмет, придобиващ и показващ характер (както късът дърво изпод ръцете на татко Карло), закачлив, умислен и безразсъден, семантично се разгръща в поредица от сюжети.

Защо този образ е толкова важен, че авторът му е посветил цяла изложба? Ами това е автопортрет!

Автопортрет на един романтик, романтик на върха на планина,

на фона на залеза или сред дивите цветя или пък влюбен – „треснат“ от светкавица!
Наистина трябва да си пределно искрен, да вярваш в това, което правиш, и да се хвърлиш с главата наопаки в тази наша реалност, да направиш делничното необикновено, показвайки празничната си душа, а това го може само един романтик!