26 октомври – 23 декември 2021
ХГ „Димитър Добрович“
галерия „Май“, Сливен

За националните изложби като формат

Националните изложби, провеждащи се под едно или друго мото в различни градове на страната, съставят пъстрия изложбен календар на регионалните дружества на художници и представителства на Съюза на българските художници. Със своята мащабност и финансова подкрепа от прилежащите общини, външни спонсори и т. н. тези регулярни художествени прояви играят две изключително важни роли в артистичната ни сцена: 1. Те предоставят едно неограничено поле за изява, дори и когато изложбата има зададена тема. Възможността, която дават на творци от различни градове, възрасти, работещи в разнообразни жанрове, да покажат своето изкуство, без да се ангажират с организирането на самостоятелни изложби, е от изключително значение. От друга страна, събирането на едно място на толкова различни творби дава заявката за един своеобразен артистичен преглед на българското изкуство без ангажираността това да бъде някаква представителна извадка.

Те са инструмент за децентрализация на художествения живот у нас. Националните изложби създават предпоставки за една стимулираща среда на представяне на изкуство, без значение в колко голям град се провеждат те. Това е от изключително голямо значение за неговата социализация и достъпа на гражданите до него. Ето защо те трябва да бъдат подкрепяни по всякакъв начин.

Мартина Караиванова / от изложбата

+++

Малко предистория с акцент

През 1988 за последен път в Сливен се провежда ОХИ (Обща художествена изложба) „Малък формат“. От края на 70-те до края на 80-те такива форматни конкурсни изложби е имало във всеки ключов град в страната - София, Велико Търново, Пазарджик, Шумен, Добрич, Търговище, Кюстендил, Видин... Под егидата на Комитета по култура те са събирали тематично по около 300 – 400 творци и са били лакмус за настоящите тенденции в различни жанрове.

През 1996 по инициатива на Дружеството на художниците в Сливен и с подкрепата на Община Сливен се създава Награда за изобразително изкуство на името на Сирак Скитник. На базата на изложба на сливенски автори наградата е връчвана ежегодно на празника на Сливен – 26 октомври, Димитровден. Нейни носители са Йордан Парушев, Красимир Карабаджаков,  Атанас Парушев, Красимир Добрев и други.

+++

Създаване на националната изложба в Сливен

През 2018, след дълго прекъсване, по инициатива на художествената общност в Сливен е възстановена наградата „Сирак Скитник“ и е оформен първоначалният статут на Националната изложба за изобразително изкуство - Сливен. До някаква степен този конкурс е наследник на общите изложби от края на миналия век, но много променен като свобода на изказа. Националната изложба има за цел да представи български автори, изявяващи се в областта на живописта, графиката, скулптурата и неконвенционалните форми. Всичко това в две възрастови категории – до и над 35-годишна възраст. Статутът на изложбата всяка година се актуализира с цел постигане на максимално високо ниво и създаване на комфорт за участниците. Изложбата се посвещава на празника на Сливен – 26 октомври, Димитровден, и е част от културния му календар. Осъществява се под патронажа на Община Сливен в партньорство с Художествената галерия „Димитър Добрович“, Представителството на СБХ, Дружеството на художниците, Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ и Съюза на българските художници.

Национална изложба за изобразително изкуство – Сливен 2021 / Поглед в една от залите

+++

Четвъртото издание

Националната изложба в Сливен 2021 е четвърто издание на конкурса. Натрупаният опит от предходните три и акумулираната позитивна енергия в участващите творци

изведоха събитието на едно много сериозно ниво.

Освен наградата „Сирак Скитник“ се връчват по три награди (първа, втора и трета), съответно за живопис, графика и скулптура, по една награда за млад автор, за сливенски автор и за неконвенционални форми. От миналата година има награда на спонсора с еквивалента на първа награда в категория. От тази година се учреди и награда на СБХ, която обхваща всички категории. Наградният фонд е малко над 14 000 лв. Журито, оценяващо художествените достойнства на творбите, е съставено от петима представители на СБХ, по един член на представителството и дружеството в Сливен и един контролен орган от общината. Поради все по-високия интерес за участие още в миналогодишното издание трайно се разшири капацитетът на експозиционната площ и в момента изложбата е подредена в три пространства: зали „Сирак Скитник“ и „Узунова къща“ към ХГ „Димитър Добрович“ и галерия „Май“ към Представителството на СБХ – Сливен. Това създава усещането за фестивалност и празничност. В това четвърто издание на Националната изложба за изобразително изкуство кандидатстваха 146 автори, от които след прецизна селекция журито допусна 127. Произведенията са 239. Селектираните творби представляват един своеобразен преглед на изкуството ни през последните години според статута на изложбата, без претенциите за някаква изчерпателност или ангажираност към определена задача. Почти една трета от допуснатите в изложбата влизат в категорията „Млад автор”, което още веднъж доказва необходимостта от провеждането на подобни мащабни форуми.

Петра Димитрова  / Паякообразен план

Финал с отворен край

Изводите от това четвърто издание на Националната изложба в Сливен са многопосочни. Нарастващият интерес към конкурса и многообразието на произведенията са индикация, че художниците не са загубили стимул да създават дори и в трудни времена. Също така, че кредитът на доверие към организаторите се увеличава. Във време на пандемия, когато повечето действия се извършват онлайн, творците лесно възприеха новите пунктове в статута на изложбата и

адекватно кандидатстваха по електронен път

на първи етап. Поради поредното затваряне на галерии и музеи в града богатата експозиция остана заключена през първите седмици, а откриване нямаше. Липсата на празник и награждаване, невъзможността да се разгледат творбите наживо, отблизо, в оригиналния им облик и текстура бяха разочароващи фактори. Въпреки това екипът на Националната изложба изнесе много-
образието в интернет пространството. Общи планове на залите, видеоразходка из пространствата, детайлен виртуален албум с всички произведения, жанрове, награди. Силно присъствие в социалните мрежи. Дори да не е пълноценна представата за тази експозиция, онлайн информацията пресъздава идеята за мащаба ѝ. За поредна година към експозицията ще има каталог, представящ цялостно настоящата изложба. Предстои петото издание, с желание да бъде още по-добре структурирано, с фокус, насочен към творците, и може би още по-богато и пъстро.

Румена Калчева
Илиян Урумов