6 октомври – 3 декември 2023
Национална галерия Квадрат 500

В началото на декември 2023 приключи четвъртото издание на Международното биенале на стъклото, един форум, който стартира през 2017 и през изминалите четири издания се утвърди като едно от най-мащабните арт събития у нас. Биеналето предоставя платформата си на автори от всички континенти. Част от тях даряват творбите си на Международното биенале на стъклото и именно тези творби участват в изложби, провеждани между изданията на биеналето. Колекцията с дарения набъбна дотолкова, че създателят на биеналето Константин Вълчев и изпълнителният му директор д-р Любомира Вълчева-Нъндол организират постоянна експозиция в гр. Трявна, чието откриване предстои. Предоставяйки целогодишен достъп до изкуството от стъкло, тази инициатива ще подпомогне популяризирането му в България – основна мисия на проекта.

Всяка година изложбите се провеждат под наoслова „Заедно“ – опитни и начинаещи, от изток и запад, от север и юг, от държави с вековни традиции и от такива, в които този великолепен материал набира скорост през последните десетилетия. Този наoслов е особено важен днес, когато има толкова много причини да бъдем разделени.

За изданието на биеналето през 2023 международно 12-членно жури селектира

222 автори измежду 562 кандидати.

Одобрените автори представляват 48 държави от 5 континента. Избраните произведения бяха разположени на три ключови места в София – Националната галерия Квадрат 500, галерия „Средец“ при Министерството на културата и галерия „УниАрт“ на Нов български университет. В рамките на биеналето имаше и две самостоятелни изложби: „Преображения“ на Гита Маркова в Галерия „Камберов“ и „Междупланетарни номади“ на Пламен Кондов в Бижутерска къща Vеlmar.

В Националната галерия „Квадрат 500“ бе разположена основната изложба, както на предходното издание на биеналето през 2021. Още тогава стана ясно, че изложбеното пространство на просторния и радващ се на обилна естествена светлина последен етаж е едно от възможно най-подходящите места за експониране на произведения от стъкло.

Петер Вихенталер / Риенца І

През 2023 Националната галерия „Квадрат 500“ бе изпълнена с произведения на едни от най-значимите майстори на стъклото като чешкото дуо Станислав Либенски (1921–2002) и Ярослава Брихтова (1924–2020), както и на техния сънародник Вацлав Циглер. Значим акцент в изложбата в „Квадрат 500“ бе участието на избрани художници от Нидерландия, осъществено с подкрепата на Посолството на Кралството в София. Куратор на селекцията нидерландски художници на стъклото е Хан де Кльойвер, който е и член на международното жури.

За поредна година можахме да видим и представители на италианската (Муранска) школа в художественото стъкло. Благодарение на съдействието на Италианския културен институт в София в биеналето участва един от знаменитите италиански майстори, познат из целия свят – Лучо Бубако, със своя пластика, напомняща за разточителното рококо, експонирана на фона на храма „Св. Александър Невски“, както и изкусната бижутерка Катерина Дзуки. Тяхна съвместна творба видяхме на изложбата през 2021.

Чешката манифактура за стъкло „Бома“/Bomma показа печелившите автори в организирания от тях eжегоден световен конкурс по студена обработка на стъкло GCWC, провеждан в гр. Светла над Сазава, Чехия.

Основната изложба в „Квадрат 500“ започваше още от коридора на първият етаж, водещ към асансьорите. Няколко пъти при моите посещения се случи разочаровани посетители да питат само това ли е биеналето, но след като сътрудниците на галерията ги насочваха към последния етаж настроението от разочарование рязко са заменяше с изненада, възторг и възхищение. Посетителите бяха посрещани от инсталацията на Ян Хейн ван Стипхаут (Нидерландия) „Голямата война“, съпроводена и от прекрасния глас на чучулига. Червеният мак няма същото символно значение в нашата култура, както в тази на Британия, Нидерландия, Белгия и др. На фронта, между окопите, както и в земята между позициите на воюващите, цъфтели червени макове. При тази гледка канадският военен лекар Джон Макрей пише поемата „Във Фландърските полета“, публикувана в списание Punch през 1918. Поемата оказва огромно влияние върху почитането на падналите в Голямата войната (Първата световна, бел. ред.) мъже и до ден днешен. Докторът не успява да разбере какъв е ефектът от неговата творба в следвоенните години, защото умира през 1918, преди войната да е приключила. Темата за войната присъства и в други произведения, като това на Елке Манк (Германия) „Цената на войната“. В нейните шест стъклени пана, създадени специално за биеналето, темата за Голямата война от 1918 се надгражда с бомбардировките на София през 1944 и стига до безумието в Буча (Украйна) през 2022.

Ян Хейн ван Стипхаут / 14–18 Голямата война

В рамките на изложбата в „Квадрат 500“ традиционно има и лекционна програма с международни участници и приближени на биеналето, сред които: Ян Хайн ван Стипхаут/Jan Hein van Stiphout (Нидерландия), Джени Риценхоф/Jenny Ritzenhoff (Нидерландия), Катерина Дзуки/Caterina Zucchi (Италия); Маркета Варадиова и Ива Колоренчова/Markéta Váradiová и Iva Kolorenčová (Чехия), Карън Браунинг и Джон Луис/Karen Browning & Jon Lewis (Великобритания); Елеонора Ко/Eleonora Koh (Сингапур), Кристина Илинка/Cristina Ilinca (Румъния), Михал Мотичка/Michal Motyčka (Чехия), Мария Евгения Диас де Вивар/María E. Diaz de Vivar (Испания), Андреа да Понте/Andrea da Ponte (Аржентина).

Като част от програмата на биеналето галерията на Министерството на културата „Средец“ бе домакин на пътуваща изложба на унгарски майстори на стъклото, организирана от Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария. Куратор на изложбата със загадъчното заглавие Glassification.hu е Рита Халаши. В рамките на тази изложба видяхме абстрактните пластики на десетима от най-утвърдените дизайнери на стъкло в Унгария, които са сред водещите при използване на нови техники за преобразуване на стъклото, някои от които запазена марка на унгарските майстори. В галерия „Средец“ се състоя и лекция на Марта Едоч, чиито великолепни стъклени бижута и малки пластики бяха част от изложбата.

Третата галерия, домакин на Международно биенале на стъклото, е „УниАрт“ – галерия, с която биеналето си сътрудничи още от създаването му през 2017. Участието на студенти и преподаватели от Нов български университет също е традиционно и се дължи на факта, че създателят на биеналето Константин Вълчев е и основател на ателието по стъкло в НБУ. Съвременните методи на преподаване, въведени от доц. д-р Константин Вълчев, са продължени от д-р Моника Найденова, която бе една от избраните 100 най-обещаващи автори, работещи с художествено стъкло според класацията на списание The New Glass и специалистите от музея на стъклото „Корнинг“ в Ню Йорк, САЩ. Изложбата в „УниАрт“, чиито куратори са проф. Мустафа Аатекин, ръководител на департамент „Стъкло“ във Факултета за изящни изкуства в Анадолския университет в гр. Ескишехир, и гл. ас. д-р Моника Найденова, ръководител на ателието по стъкло в НБУ, е озаглавена „Началото“ и даде старт на едно обещаващо и ползотворно сътрудничество между двете институции, подготвящи следващото поколение артисти, работещи с този вълшебен материал. В рамките на изложбата бе проведена лекция на Омюр Дуруерк/Ömür Duruerk и Мустафа Аатекин/Mustafa Ağatekin (Турция), д-р Моника Найденова, Вероника Милева (България) и др., както и демонстрация на Пламен Кондов.

Яром Мейер / Растеж

Изброените автори, куратори и лектори ни дариха един истински празник на стъклото, материал, изправен пред редица предизвикателства, но и предлагащ възможности и алтернативи за справяне с такива, които съвременното общество среща. Материал, който все по-устойчиво присъства в нашето ежедневие и който ние все повече разбираме и ценим.

Изложбите са съпроводени от каталог, издаден от Нов български университет. Той съдържа
кратки текстове от посланика на Кралство Нидерландия Симон ван дер Бург, Нели и Робърт Гипсън – фондация „Тианадера“/Tianaderrah, САЩ, която подпомага финансово дейностите на Международното биенале на стъклото, д-р Любомира Вълчева-Нъндол – директор на Международното биенале на стъклото, Хан де Клайвер – член на международното жури и куратор на сегмента с участници от Нидерландия.
Любителите на изкуството от стъкло, които нямаха възможност да посетят изложбите и лекциите, можеха да ги проследят във виртуалното пространство благодарение на виртуалната платформа IBG Connect, предоставена от Лаунджи/Lounjee.

Една от основните цели на подобни мащабни арт събития е образователна, затова, струва ми се, би било добре при следващото издание на биеналето през 2025 изложбите да са съпроводена с текстове, които да подпомагат зрителите при възприемането и разчитането на отделните произведения и техните послания, както и на различните техники, използвани при създаване на творбите. Убеден съм, че екипът, работещ за биеналето, ще приеме и реализира тази препоръка, а съвременните дигитални технологии дават възможност и за много по-креативни начини на представяне освен традиционните постери. Организаторите на биеналето имаха забележително присъствие и в социалните мрежи, на което може би се дължи и фактът, че изложбата е най-посещаваното събитие за 2023 в Националната галерия.

Амбицията на Международното биенале на стъклото е да покаже пред широка аудитория неговата уникалност и широко приложение в бита, интериора, екстериора и околната среда на съвременния човек, както и да разкрие неговата многофункционалност като художествено средство. След приключване на изложбите спокойно мога да кажа, че целта е изпълнена и да остана в очакване на Международното биенале на стъклото 2025.

Владимир Димитров

+++

Автор на фотографиите: Антонио Георгиев-Хаджихристов