24 юни 2022 – 9 юли 2022
СБХ – зала „Райко Алексиев“

Юбилейната изложба на Иван Веселинов отправя предизвикателство към рамката, в която се вписва дългогодишното му творчество. Класик на българската анимационна школа, той бележи върхове в нейната история с наградите си на наши и международни фестивали като Оберхаузен, Отава, Ню Йорк, демонстриращ и днес високите си художествени критерии във филмите „Джунгла под прозореца“ (2013) и „Черна хроника“ (2016), наред с активното си присъствие като преподавател и почетен професор в Нов български университет. За мнозина обаче той е известен като карикатурист от страниците на „Стършел“ и други вестници, неколкократен носител на годишните награди на Националната изложба на карикатурата и на наградата „Илия Бешков“. Карикатурата, дала тласък на прехода от първоначалното му образование и житейско поприще във ветеринарната медицина към света на изкуството, бележи своя отпечатък в

иманентното включване на абсурда, гротеската, деформацията

във формално-тематичния възглед на художника в областта на анимацията, графиката, рисунката, а както виждаме и сега, в преобладаващите живописни опуси на настоящата изложба. Завършил специалност „Плакат“, художникът привнася към визуално-пластическия си език и стремежът към лаконичност и многопластова натовареност на образите.

Заглавието на настоящата изложба „Латерали“ (лат. lateralia, мн.ч. laterālis – страничен), както и на предишната му изложба „Неврози“ (2012) са метафорично използване на термини от медицината – игра на думи, издаваща присъщата на автора самоирония и ирония на парадоксите на времето и живота в изкуството и обратното... Но докато в „Неврози“ се налага черно-бялата линеарна и графична гротеска и подчертана социално-политическа натовареност на образите, в представените тук 130 на брой творби, рисувани през последните няколко години, именно цветът е главният комуникативен носител на посланията и внушенията. Провокиран и изкушен от живописта, художникът се впуска в това странично за него „отклонение“, макар че рефлексите на цвета са присъствали винаги в решенията на типажите, декорите и цялостното звучене на анимационните му филми.

Иван Веселинов / от откриването на изложбата

Видимото разграничение на двата раздела на представените творби – рисунки и живописни платна – не бива да ни подвежда. Създадени по едно и също време, сякаш част от рисунките, с тяхната камерна и опоетизирана деликатност, са доразработени в друга техника и символна плоскост, но близки като идея и търсен разказ. Да, разказът присъства в картините на Иван Веселинов, но не като сюжетна фабула, а като мигновения от

частици, спомени, елементи на човешката физическа форма

без акцента на телесна и природна наподобителност, а като чисто знакови обозначения на състояния и мисловни препратки. И още нешо – докато в рисунките преобладава меката линия, почти виртуозната изтънченост на щриха и приглушената тоналност, в живописта прилагането на почти чисти цветове доминира в плътната, ярка палитра. Цветните плоскости и тяхната „насеченост“ като формално решение на пластическото изграждане на образите напомнят кубистичните форми, но в (де)конструкцията на образите трябва да търсим секвенциите в анимационното движение наред с експресията на статиката, същностни за цялостния авторов художествен хоризонт.

Различен като многоцветна и агресивна суровост, но и с фина, обединяваща психологическа сугестивна нишка в цялостното пространство на изложбата, това е отново познатият и непознат, художникът Иван Веселинов.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03 / 2022, 57 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:

+++

Повече за изложбата „Латерали“ на Иван Веселинов можете да прочетете и видите в категория Изложбен календар тук: