29 октомври 2024
галерия „Атриум“, Перник

Изложбата „Корени“ в галерия „Атриум“ на Общинска администрация на град Перник е резултат от пленера, проведен през първата десетдневка на август. Той е посветен на 90 години от рождението на Васил Вълев (1934 – 2021) и е подкрепен от СБХ и Дружеството на художниците в Перник. Изложбата бе открита от областния управител на Перник г-н Людмил Веселинов и от заместник кмета по културата г-н Стефан Кръстев. Встъпителни думи казаха председателят на Дружеството на художниците в Перник Валентин Топалов и Бисера Вълева, дъщеря на Васил Вълев.
В пленера взеха участие художниците Валентин Топалов, Василка Златанова, Даря Евтимова, Любомир Николов, Сашо Евтимов, Станислав Тодоров, Симеон Панайотов, Снежана Велинова и Бисера Вълева. Работите в изложбата, малко или повече, са инспирирани от тематиката и колорита на Васил Вълев. Околностите на село Бабица, макар и доста отдалечени от родното място на художника, имат подобния мек силует на извивките на хълмовете и топлата цветност на откритите пространства и нивите около неговото село Сигмен.
Характерна за творчеството на Васил Вълев е идеализираната пасторалност, но не с опростенческа натрапливост, а с носталгичния привкус на безвремие, без да е принизен вкусът на зрителя, а напротив, той е подканен да съпреживее несъстояли се мигове. Всички участници в пленера по свой начин интерпретират усещанията си, породени от творчеството на Васил Вълев. Така Снежана Велинова използва топъл колорит и нетрадиционен поглед към старата градина. Същият мотив, но чрез обобщените форми на дърветата, е обектът за интерпретация в работите на Елена Темелкова. Валентин Топалов акцентира върху мимолетните носталгии в междината от „ден – свечеряване – нощ“. За Сашо Евтимов най-съществена е структурата на храма, който създава амалгама от ефимерността на ежедневното и устойчивостта на сакралното. Много интересни са платната на царибродския художник Любомир Николов, който успява чрез обработка на различни акрилни пасти и други инертни материали да създаде с минимални средства емоционалната същност на мястото. Даря Евтимова, в контекста на предпочитан от Васил Вълев жанр, изгражда натюрморти, в които светлината и топлото усещане са водещи. За Василка Златанова колоритът и внушението на природата е непрекъснат ритъм, който сближава земя и небе. Светослав Тодоров залага на иносказателното, чрез интерпретация на светлината и мрака. Симеон Панайотов е последователен в емоционалното овеществяване на картинното пространство, обогатено от различни структури и цветови послания. За Бисера Вълева определено сюжетът е предизвикателство, както и съзнателно търсения, близък до Васил Вълев колорит.
В тази експозиция на съмишленици произведенията органично се допълват и създават очакване за нови срещи и изложби.