22 април – 10 май 2024
галерия-книжарница „София прес“
Боби Коруджиков е един от немногото български художници, избрали да работят в областта на стъклото. Преди два месеца той ми предложи да открия изложбата му, да се запозная с неговото творчество и ме покани в едно от най-съкровените места за артиста – в ателието. Неговите са две – едното в центъра на София, другото в полите на Витоша. За мен това се превърна в истинско и неочаквано преживяване. Озовах се сред огласяни от рок ритми педантично подредени дискове, шлайфмашини, блокчета цветни стъкла, наредени като скъпоценни камъни, диамантени ножове, стругове, пясъкоструй, червена лава, парещ визьор, нажежена до 650 градуса атмосфера... Пространство, приличащо повече на операционна зала, в което място за колебания няма. Всичко е изчислено с прецизност – от първите контури на белия лист, през моделирането и калъпа, леене, темпериране, шлифоване… сякаш няма какво да се обърка. Целият процес – от проектирането до изпълнението на творбата – протича в ателието със собственоръчно проектирани от Боби Коруджиков машини.
от изложбата / Синеокото човече, 2024, топено щлифовано стъкло
Ще ви върна за кратко назад във времето, когато съдбата предопределя бъдещето на Боби Коруджиков. Завършва Техникума по керамика и стъкло, специалност „Стъкло и порцелан“ (1981), не по своя воля. Искал да учи керамика, но балът не му достигал (тогава тези, които имат по-висок бал, ги записват в керамиката, а с по-нисък – в стъклото); днес бихме казали: за щастие. Крехкият материал веднага го увлича. Записва се в кръжока по „Стъклодув“ в училището, след това работи в завод „Стинд“ и в Експерименталната база към Института по „Фина керамика и стъкло“ (от 1981). Приемат го „Силикатни форми“ в НХА, за кратко специализира в Берлинската академия и завършва обучението си през 1989 в София. Следват години, отдадени на стъклото, изследвания, експерименти, самоусъвършенстване и развитие, много труд,
Стъклото за Боби Коруджиков е живот. Живот в онзи смисъл на думата, който определя цялото му творческо и духовно съществуване, онова, което го кара да моделира собствения си вътрешен свят вече 45 години, минавайки през многобройни търсения, които в даден момент се оказват открития.
Авторът представя 17 работи от последните пет години, някои създава непосредствено преди изложбата и специално за нея. Седем от тях показва за първи път. Художникът изследва оптичните качества на стъклото. В тези изящни форми
водещо е изчистеността на линията и обема, изявата на бистротата и прозрачността на стъклото,
които Боби Коруджиков постига с перфектно технологично изпълнение – художествено лято стъкло, фюзинг, слъмпинг, с различни методи за декориране и оформяне – шлифоване, полиране, матиране, пясъкоструй, а често и с живописните нюанси като наситено морскосиньо, изумрудено-кобалтово, златисто-кадамиево, кристално виолетово сияние, постигнати чрез съчетаване на няколко цвята чешко стъкло. Абстрактни и полуабстрактни галактики и планети, геометризирани птици и странни зооморфни същества се трансформират в собствен логичен ритъм – някъде запазват формата си, а другаде създаденото движение само напомня за нея.
от изложбата / Енергия, 2024, топено щлифовано стъкло
Този стремеж към съвършенство и чистота на линията е особено характерен за Боби Коруджиков. Пред мен сподели, че го дължи на уроците, които преподава на студентите си проф. Георги Коларов. Неслучайно в негова чест и тук, в експозицията, виждаме птица и риба, посветени на неговия учител. Към птиците Боби винаги е имал особен афинитет, той идва още времето, когато като дете прекарва летата при баба си.
Живот, стъкло и кислород – за Боби Коруджиков те са със знак за равенство. Албумът на Жан Мишел Жар Oxygen от 1976 вдъхновява автора за наименованието на изложбата, но за него думата кислород носи много по-дълбок смисъл. Той не просто е химически елемент, без който никое живо същество не може да оцелее, за него кислородът е жизненонеобходим, когато твори с този крехък и предизвикателен материал – стъклото, за технологичния процес, когато парещият визьор на пещта се отваря, за безкрайната свобода за творчески експерименти и открития.
Наташа Ноева (слово при откриването на изложбата)
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2024, с. 64
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
