04.09 – 18.09.2024
галерия „Аросита“
Какво е общото между живописта и музиката? – Това, което обединява творчеството на художничката Димитринка Дойчинова и композитора и създател на „Колегиум Осанна“ Георги Попов.
Изложбата „Светлината отвътре“ е истински пример за творческа колаборация между различни видове изкуство, които взаимно се допълват и вдъхновяват и така създават едно цялостно завършено произведение, събирайки живописта и музиката в едно ново и различно изкуство. Композиторът Георги Попов, вдъхновен от картините на Диди, композира повече от 10 произведения, събрани в концерта „Между два свята“, по време на който се прожектират нейните творби. Проектът е представен за първи път в залата на Радио Пловдив през юни 2024, а на 15 октомври – и във Vivacom Art Hall в София (десетилетия в сградата се е помещавало Националното музикално училище „Любомир Пипков“).
Двамата ги събира дългогодишно приятелство, което е предпоставка и за тази среща на творчеството им. Всеки от тях има свой път в изкуството, но те успяват дори да си бъдат полезни в това пътуване. Творбите на Димитрина не само вдъхновяват композитора, „те са пропити с музика, която започва да струи от тях“, казва той, когато ги вижда за пръв път. Припознава се и в темите, които вълнуват художничката – те са същите, които интересуват и него – търсенето и намирането на хармонията в дисхармоничния свят, който ни заобикаля; сетивността и инстинктът за съхранение; съдбата на идеите
от Античността до наши дни, разделите; морето…
Диди Дойчинова / Разминаване, 2020, сериграфия, 70 х 50
За съвместната им работа художничката споделя: „Музиката на Георги Попов осмисли и разкри неща за моите картини – нови и от различен ъгъл, мисля че и аз бях полезна за творчеството му – взаимно си дадохме и подкрепихме. Благодаря му. Неговото семейство беше прекрасно откритие.“ За Диди Дойчинова не е случайност подобен интердисциплинарен подход. Освен графиката и живописта, които са неразделна част от нейното творчество, през годините тя посвещава немалко енергия и на пърформанса, хепънинга и съвременните и неконвенционални форми. На нея сякаш никога не ѝ стига само едно изкуство, но и това е разбираемо, когато става дума за истински творец. В творчеството си тя често стои „между два свята“ – на изкуството и на реалността, на своята собствена същност и света, който я заобикаля, на настоящето и бъдещето. Ето защо тази
колаборация между цвят и музика, форма и мелодия,
живопис и песен не ѝ е чужда. Тя я използва, за да създаде една нова визуална среда, в която да се случва произведението, така че то, ситуирано между тези два свята, да се разгърне в цялостната си същност.
Много дълбоки и вечни теми са закодирани тук – чрез абстракцията на цвета и формата Димитрина изследва този така трудно постижим баланс в изкуството, който е търсен и преживяван многократно, за да достигне до тази своя най-чиста форма. Зад всяка една творба прозира история – лично преживяна и изстрадана. Ето защо произведенията ѝ са един малък, но съкровено преживян оазис, „светъл, духовен лъч и остров в урбанизацията“, както самата тя ги нарича.
А в същността си те са един проводник на посланията, които творецът се опитва чрез изкуството си да предаде на зрителя.
Румена Калчева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 01/ 2025, с. 24
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
