5 – 18 март 2021
галерия „Райко Алексиев“ – СБХ, София

Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерството на културата, с подкрепата на СБХ и Столичен куклен театър.
 
Разтърсваща картина на умиращата по наша вина природа ни показва визуалният артист Юлиян Табаков в най-силната си изложба досега. Столичната галерия „Райко Алексиев“ е неузнаваема и сякаш още по-голяма след неговата намеса. За този проект авторът е мобилизирал всичките си таланти – на сценограф, художник, фотограф, режисьор, а за изпълнението е добавил и майсторството си на многофункционален сценичен работник, за да ни потопи напълно в един зловещо-красив свят. Първата част на изложбата ни пренася в две взаимно свързани стаи, разположени една срещу друга – обиталища на колекционер на ловни трофеи. Малка „гора“ от черепи на убити животни с красиви рога, между които има и няколко човешки черепа, а срещу тази колекция, в позиция за съзерцание, е креслото на ловеца, покрито с животинска кожа и ненаситно заобиколено с още недовършени трофеи. То обаче не е само място, откъдето можем да се „полюбуваме“ на колекцията. Тук е и пушката на ловеца, насочена точно към сърцето на всеки, застанал на обозначено на пода място в близост до трофеите. Юлиян Табаков предоставя на посетителите възможността да избират ролите си – ловец или плячка, и да ги разменят, за да усетят разликата.

Юлиян Табаков, „Портрет на умиращ титан“ / поглед в изложбата

Темата за „използването на околната среда за собствени нужди“, както се изразява Юлиян, го занимава отдавна. Още дипломната му работа в ENS des Beaux-Arts в Париж е посветена на историята на включването на части от животни в облеклото. „Не е това посоката, в която трябва да се движим – казва Юлиян Табаков. – Човекът убива животни за удоволствие, не заради истинска нужда. Отива в резервата и ги цели от километри, без никакъв риск, и все пак те са по-силни от него. Не разбираме, че всяко нещо, което ограбваме около себе си, го вземаме от самите нас. Остава празнота, която трябва да се запълва, все по-големи дупки...“ Тази част на изложбата е и коментар на образа на мъжа, който циркулира в обществото – силен, ловец, „властелин на природата“, както се казваше някога.

Другата част на изложбата, в дълбочината на залата, е отделена със завеса, зад която две от боядисаните в черно стени на галерията са почти изцяло покрити с огромни фотографии на опожарена гора, сякаш димът от пожара се стеле наоколо. Три обелиска се издигат в празното пространство като силует на далечен мегаполис, противопоставяйки се с безразличието си и геометричните си форми на образа на страдащата природа. Откриването на изложбата беше мултимедиен спектакъл, режисиран от Юлиян Табаков до най-малката подробност. В началото публиката не беше допускана зад завесата, а преди да премине „прага“, всеки получи листче с част от текста на арията на умиращата Дидона от операта „Дидона и Еней“ на Хенри Пърсел. Нежните ѝ сърцераздирателни звуци прозвучаха в мрака на вътрешното пространство, докато няколко ниско поставени прожектора изваждаха от тъмнината силуетите на мъртвите дървета, смесени със сенките на посетителите. В този рядък момент благодарение на единството на текст, звук и образ публиката усещаше и съпреживяваше тъгата на „умиращия титан“.

Снимките на горящата гора са направени от Юлиян отдавна, по време на големия пожар в резервата Бистришко бранище на Витоша. „Тези снимки ме глождят от 2012. Първо видях пожара като пушек в небето от влака, с който пътувах към София. Беше началото на юли, празнувах рождения си ден на вилата ни в Бистрица и оттам през нощта видях и огньовете. На другия ден се качих в планината с фотоапарата. Беше много странно – на дневна светлина огънят не се вижда, можеш да влезеш в него, без да разбереш, докато не пламнеш и ти. Наоколо нямаше никого, само веднъж прелетя хеликоптер и ме заля с вода. Тогава направих тези снимки и те чакаха да им дойде времето. Добре че Министерството на културата обяви за пръв път миналата година отворена сесия за проекти в областта на визуалните изкуства. Тогава разработих този проект и спечелих финансиране, за да го осъществя. Много се надявам тези сесии да се провеждат редовно занапред – казва Юлиян. – Първоначалният ми проект включваше и други елементи, но ги редуцирах, за да не запълвам прекалено пространството на галерията и да разпилявам вниманието – уточнява Юлиян Табаков. – Изложбата е замислена като цялостно преживяване, което да ни откъсне от всекидневния хаос и неспособността ни да се концентрираме върху важните неща. Боли ме от това, което се прави в България. Ние сме неандерталци, всичко опустошаваме, не си заслужаваме територията. Използваме света безогледно, без да мислим, че не е неизчерпаем. И за съжаление сметката ще се плаща от децата.“

В началото на изложбата има текст от Мария Василева, която казва много с малко думи:

„Пожарището е място на паметта. Между живото и мъртвото. Между миналото и сегашното. Символ на следите, които оставяме.

Изложбата на Юлиян Табаков е камък в блатото на нашето безхаберие, където даже мисълта за умиращата природа се е банализирала и притъпила. И само понякога новини като тези за разравянето на дюни, за да не пречат на нечия гледка, или за изсичането на цяла овощна градина заради съседски спор ни хващат за гърлото и показват степента на пораженията в душите ни.

Цветана Шипкова