7 април – 19 юни 2022
Национална галерия – Двореца

Изложбата на Богдан Александров в Националната галерия представя едни от най-значимите му произведения и подчертава неговото място в контекста на съвременното българско изкуство. Автор с богата творческа биография, той не престава да изследва, анализира и преосмисля света от гледна точка на науката, философията и естетиката. В настоящата експозиция са изложени 40 голямоформатни портрети и композиции, които художникът създава през последните дванайсет години (най-ранната е от 2010). Представените творби са от различни серии и посоки в неговото творчество – „Триади“, „Пургаториум“, „Парейдолия. Портрети в постановка“, „Вертиго. Портрети без диагноза“ и др. Една част от картините си той показва за първи път пред публика.

В по-ранните творби Богдан Александров изследва граничните човешки състояния по метод, наречен от самия него визуален шум. Личната му история е повод за създаването на голямоформатни портрети „чрез добавяне/налагане на цветен шум до степен изчезване на образа“. Размяната на позиционирането на смислите и обръщането на посоката на посланието в работите ги трансформира в артистична и символна „терапия“, адресирана към „нормалните“ хора“. Серията изображения са създадени, след като художникът е припознал фотографията като един вид посредник при създаването на живописния шум. Като резултат изображенията губят конкретни очертания и се превръщат в неясни човешки силуети и образи в движение, които преминават в

цветни сенки от вибрираща материя.

В изложбата присъстват и изображения автопортрети, създадени по метода „визуален шум“, които изследват емоциите и чувствата в човешкото поведение. Проектът изследва личните емоционални състояния на художника, създадени посредством заснемане на изображението със съответна скорост и създаване на дефокусирани автопортрети, чрез които секундите от живота на автора се пренасят във времето до безкрайност. „В резултат се постига цялостно трансформиране на пространството посредством изображения, които условно генерират време.“

В най-новите си платна Богдан Александров ни представя поредното интелектуално предизвикателство, включващо различни по формат картини, вдъхновени от увлечението му по класическата живопис. Изкушен от философията и естетиката, изследва и търси персонални подходи и поставя в нов контекст значенията и образите. Посредством изразен концептуален код той запазва сложната комуникация на образа с реалността, като последователно преминава през различни слоеве от смисли и метафори.
Художникът напълно осъзнато поставя несистематизиран времеви потенциал, в който протичащото линейно време си противоречи с имагинерно добавеното извънвремие. При него споменът е точно толкова реален, колкото последния път, когато го извиква в паметта си. Той винаги се променя в отсъствието на първоначалния стимул и делът на паметта в него се измества за сметка на личната субективност. При избора на класически произведения Богдан Александров се обръща отново към преживяването, то е водещо вдъхновение и емоция от срещата с творбите на Веласкес и Рембранд и извиква в съзнанието му спомени и чувства, които живеят отвъд времето. Основата, която вълнува автора, е възможността да използва и внесе

метафори и послания от различни спомени,

които да си взаимодействат и да извикват преживяното.

Провокиран от идеята за безсмъртието и теоретичната физика на Ровели, Богдан Александров се обръща към медузите. В представите му тяхното безсмъртие и вечност ги нарежда до други обекти, натоварени с това качество, а именно шедьоврите на изкуството. По този начин първоначално породилата се идея започва да борави с нови образи, метафори и фантазии, изникнали в съзнанието на автора, които разгръщат неговата концепция и я трансформират в смисли, проникновения и символи.

Диана Драганова-Щир

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 14 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: