6 – 26 февруари 2019
галерия ОББ, София

В изложбата си „55“ Владимир Запрянов разкрива пред погледа на публика и критика своеобразна артистична равносметка. В пределите ѝ се разчитат посоките в творчеството на живописеца. Той е от онези автори, за които не важат моди, тенденции и регламентирани вкусове. Запрянов следва своята артистична траектория. Според неговото творческо кредо изкуството е призвано да отразява реалния свят или да бъде негова алтернатива – своеобразно убежище, място за бягство. Художникът среща тези две мисии в творчеството си.

Приоритетни за Владимир Запрянов са същността на цвета, спецификата на контраста, откровеността на посланието и хармонията. Именно заради това платната му въздействат директно и жизнеутвърждаващо. Пределно откровен и изключително непосредствен в комуникацията, художникът държи на мярката – като творчески подход, като общуване, като жест, като смисъл. Той не обича крайностите и

подчинява всичко на изящна артистична отмереност.

Изкуството на Владимир Запрянов е отворено; то е начин да извиси мисли и идеи, за да ги сподели. Художникът умело открива пресечната точка, в която реалното и абстрактното се срещат, за да създадат мистичен, изразителен и жив свят. Свят, който е понятен и привличащ, без да е забулен в абстрактна недоизказаност или шаблонна натуронаподобителност. Владо Запрянов провокира с тематични послания, с познати, но кодирани образи, с топлота и хармония в композицията. Той стопява мостовете между различните реалнос-
ти и акцентира на връзката с природата, общуването с Бог и осмислянето на традициите.

С изложбата „55“ в галерията на ОББ Владимир Запрянов отваря врати към своя свят. Темите, към които насочва вниманието на зрителя, са ориентирани към търсене на смисъла, към комуникацията „минало – настояще“. В картините му се разчитат храмове, градове, отломки и сакрални образи. В тях той среща натурата с абстрактни послания. Проблемът за миграцията, за алиенацията и приемствеността е интерпретиран в огнени градове, полетели ята, абстрактни мишени, в които има живописен разлив и конструктивен смисъл. Творецът проявява пиетет към културната амалгама по нашите земи, без да е чужд и на глобализацията. В пъстрото смесване на образни системи Запрянов остава свързан с ръкотворния, дори сакрализиран момент при създаване и споделяне на произведения.

За Владимир Запрянов е важен актът на съзидание, както и личният прочит на реалността, а не циничното изопачаване на факти, образи и събития. Картините му са подвластни единствено на удивителното му усещане за мярка. А улавянето и осмислянето на мярката наред с професионалното владеене на форма и композиция са сред най-важните неща по пътя на всеки творец.