Ако приемем, че

природата е най-съвършеният код за законите,

определящи земното ни битие, не бихме сбъркали. А някъде между нея и нас изкуството се явява важен медиатор на духовните ѝ императиви. За тези, които познават творчеството на Тамара Пенчева, е излишно да подчертавам, че природата е основният ѝ художествен обект. А и експозицията тук (февруари 2018 г., Културен дом „Люлин“) е един познавателен обзор на вълнуващите я теми и идеи. В този смисъл сюжетите и посланията ѝ, познати и непредвидими, са територия, на която работи творческият дух на художничката.

Тъй като имах приятната възможност да представя две нейни изложби, сега си присвоявам привилегията да избера по-различен подход, като потърся друга, не по-малко значима поанта, а именно смисловия контекст на колорита в платната на Тамара. За мен това е забележително качество на живописта ѝ – цветовете като азбука на живата природа, на живия живот. Едно шествие на цветността, което ни извежда извън границите на видимото. И докато реалността ни ограничава в своята зрителна конкретика, художничката успява да събере в едно невероятно съцветие несъчетаеми на пръв поглед краски и да ги хармонизира по неподозиран начин. Например любимият ѝ художествен обект Планината – тази могъща твърд сякаш е разтворила своята гръд, за да изригне и да я облее с една ярка пъстроцветна вълна. Търсено или не, всяка краска тук въздейства със своя специфична енергия от зърнисто бяло до светлокеремидено при „В пустинята на живота“, от прозирно бяло до пурпур в отблясъците на животворящото слънце, от интензивно синьо до градоносно лилаво, прорязани от палещото оранжево в наметката на планината. Тамара успява да придаде нов привкус на колоритното общуване, да изведе скрити импулси и най-важното – да въздейства с нови духовни значения на цвета.

Например ако виолетовият цвят внушава воля и могъщество при планината, той крие и повика на душата за уединение и съзерцание. Ако портокаловият е цветът на човешкото его, той борави и със силите на ума. Ако тъмносиньото олицетворява воля и устойчивост, неговият цветови потенциал работи за утрешния ден. Най-противоречивият – жълтият цвят, свързван дори с омразата, се проявява и в своята животворяща сила!

В художествения свят на Тамара всяка боя е използвана в нейната висока октава, в нейното положително проявление, силно рефлектиращо върху емоционалното възприятие. Най-сетне, всяко цветно проявление на спектъра е смислово наситено, защото носи вътрешното съответствие на едно окултно и духовно познание и творческа сила.