При присъждането на титлата „доктор хонорис кауза“ професор Греди Асса в галерия „Академия“ говори и за групата „Градът“, и за изложбата им на „Раковски“ 125 през юни 1988, и за големите заслуги на нейните членове за промените в нашето изкуство.
С уважение към всяко творческо присъствие, но и към историята на българското изкуство, ако отваряме дума за онези времена, е редно да споменем и Ателието на младия художник (АМХ) към СБХ, осъществило емблематични артистични прояви в цялата страна, които в не по-малка степен създаваха среда за развитието на симптоматични процеси и бележеха повратни точки. Да вземем само симпозиума по скулптура през 1983 и авангардната акция в село Кости, където скулпторът Веселин Димов направи своята инсталация „Воден змей“ в река Велека. Тази негова творба според някои изкуствоведи бележи началото на съвременното изкуство у нас. Или Сценографската изложба през 1984 с инициатор и основен реализатор сценографът Елена Иванова. Или мащабната Младежка изложба през 1988 на четирите етажа на „Шипка“ 6, остро разкритикувана от държавната и партийната власт. Като шеф на АМХ, развеждайки из етажите на „Шипка“ 6 тогавашния партиен лидер Станка Шопова, бях безапелационно упрекнат, че в произведенията липсва „социалистическият герой“. Тогава съвсем съзнателно в изложбата включихме и приложните изкуства, защото там свободата на пластичния израз бе по-възможна.
АМХ наброяваше около 1000 души, сред тях мнозинството бяха млади, свободни от ограничения, съвременно мислещи художници, които дори и в условията на господстващата идеология не се страхуваха да изразят позиция и да заявят творческото си кредо. Самият аз през далечните 1987 и 1988, по време на така наречените „СЪОБРАЖЕНИЯ“ на партийната власт, попаднах в списъка на 22-мата забранени за публикации и оповестяване автори. Ръководената от мен организация Ателие на младия художник бе закрита по нареждане на Политбюро на БКП. 100-тонната ми изложба в Южния парк в София беше преждевременно затворена и заскладена в бетонен възел… Причината – 400 подписа, които заедно със съмишленици от АМХ събрахме за нова обществена формация…
Впрочем много от „шумящите“ в момента художници и пледиращите за принадлежност към промените тогава хитроумно НЕ се включиха в тези по онова време рисковани обществени процеси.
Разказът за това кой кой е в българското изкуство може да бъде много по-дълъг и трябва да продължи. Дължим го на себе си и на тези след нас…
Иван Русев
