4 – 30 октомври 2022
„Арт център“ – Плевен
Само преди по-малко от век благодарение на една от най-влиятелните личности на второто хилядолетие – Махатма Ганди, светът получи един от най-значимите си духовни и хуманни уроци – да победиш насилието с ненасилие, Ахимса!
Индологическа фондация „Изток – Запад“, община Плевен, галерия „Арт център“, Плевен, със съдействието на посолството на Република Индия са организатори на изложбата „Ахимса. Ненасилие“. Идеята принадлежи на скулптора проф. Емил Попов, на художника проф. Станислав Памукчиев и на индолога Йорданка Боянова.
Нина Русева / Индийски храм
В експозицията „Ахимса“ темата за ненасилието ни се разкрива постепенно – с уникалното изображение на Махатма Ганди и неговото послание „В нозете на бедния народ“ от 12.12.1935, записано върху портрета му от художника Борис Георгиев от Варна. Образът на Ганди в изкуството се променя и подновява непрестанно. Виждаме го в скулптурата в цял ръст от Иван Славов като странник, напомнящ садху, в „Докосване да портрета на Ганди“ на Хари Атанасов с посланието му „Най-добрият начин да намериш себе си е да се посветиш в служба на другите“. Цанко Цанков в диптиха си „Даршан“ представя образа на Махатма Ганди като иконичен образ върху златен фон с текстове от „Бхагавад гита“. За Стоян Дечев (автор на юбилейна пощенска марка с лика на Махатма Ганди) образът на Ганди е в светлината на неговата Велика душа – Махатма, както я назова Рабиндранат Тагор.
Кураторът Емил Попов с текстове от Рабиндранат Тагор, Нелсън Мандела, Дезмънд Туту, Майка Тереза, Далай лама, Джидду Кришнамурти, Петър Дънов, Дядо Добри прави един съдържателен исторически дискурс в изложбата. Духовно всички произведения в експозицията са свързани. Това го разчитаме в металната пластика на Емил Попов
с протегната към висините ръка, символ на свобода,
в разчупената черупка на съзнанието в Ескиза „Тишина“ на Ангел Станев, в страстното и болезнено откровение на душата, разбиваща твърдостта на материалното, в „Индийски храм“ на Иван Русев. Усещаме го в тежестта на гранита в „Напрегнато“ на Камен Цветков, в крехкостта на мраморния „Лист“ на Рашо Митев. И всичко това в изложбата придобива една цялост на наратива – пластики с фигури и форми изпълват пространството, някои останали в покой, както е в ювелирно изчистената бронзова пластика на Павел Койчев „Двойките“; при други като „Страх“ от Кирил Мескин виждаме трансформацията на природната форма в образ. Инсталацията „Утринни лъчи“ на Валентин Господинов ни привлича с доведената до илюзорност представа за движение на времето, а тайнствената „Кутия“ на Мартиан Табаков се асоциира с кивот. Цветослав Христов моделира в структура от дървени елементи фигура на древен конник. Ослепителната „Бяла светлина“ на Зеятин Нуриев се спуска в контраст по черните форми на базалта; в ажурната пластика на Мартин Трифоновсветлината прониква и експресивно изразява страданието. Образите се сливат в едно преживяване, в една идея, както е фигурата на Христос с впитата като острие в него фигура на Юда на Валентин Старчев. Човек и животно в малката пластика на Георги Чапкънов са изпълнени с емоционална изразителност, изящни детайли и форми.
Павлин Радевски / Сол
В каменната пластика, наподобяваща природна форма на каменна сол, Павлин Радевски открива един митичен знак за смисъла на живота. Метафорично, но още по-силни стават изписаните слова от Кабир, върху „Стела“-та на индийския художник Нагджи Петел: „Желязото е желязо. Различна е само формата. Щитът е направен от същия метал, от който е и мечът.“
В живописното платно „Синева“ на Любен Генов потокът от образи се движи и достига до божественото многоцветие на светлината. А дигиталното произведение на Благица Здравковска носи усещане за космичното движение на водата на Ганг и нейната божествена същност, подкрепени с цитирана поезия на Рабиндранат Тагор. И асоциациите, и метафорите от нея се пренасят редом с поезията на Борис Христов и на Константин Павлов.
Валентин Старчев / Целувката
В живописния полиптих на Милко Божков „Улица Главна“ ние заставаме като пред чудо. Пейзажът ни отвежда някъде там, към Космоса и към скритото познание за битието. Живописното платно „Между небето и земята“ на Пламен Моневски ни повежда през загадката на битието там,
където видимото и невидимото са заедно, в нас и извън нас.
В триптиха на Свилен Блажев като в древен иконостас е белязано с дати и следи пътуването на духа на пророчицата Ванга във времената. „Скитник“ на Ивайло Мирчев изобразява изгубения в търсене на истината човек по пътя към храма. Това е пътят и към Христовата „Голгота“ на Иван Милушев, към образа на бедната, но духовно озарена „Жена от Виндаван“ на Десислава Минчева или към оня магичен като ярка феерия от звучни цветове „Индийски храм“ на Нина Русева. В монументалното платно „Посвещение“ на Станислав Памукчиев асоциативно са събрани образите на Кришна и Агни, трептенето на божествената вибрация на духа, преминала през всеки човек и през цялата материя. И когато се спрем пред живописното платно на Веселин Начев, наречено „Позитивно“, белязано с контраст на черно и бяло, разбираме и думите на Нелсън Мандела към него.
В този контекст авторите представят своите творби като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата ни дава и още едно послание от древноиндийското познание за човека, че знанието и умението се споделят, а мъдростта не, защото с нея се живее.
Пламена Димитрова-Рачева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 32 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
+++
Повече за изложбата в зала „Райко Алексиев“, СБХ можете да прочетете в публикацията ни в категория ИЗЛОЖБИ СБХ тук:
