10 – 29 септември 2021
СБХ, Шипка 6, зала 1А

През септември 2021 Георги Донов – един от художниците, с които свързваме настъпилите трансформации и скъсването с конвенционалните представи в българското визуално изкуство от края на 90-те години, откри в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 мащабна изложба по повод своята 60-годишнина.

В един от текстовете, съпътстващи експозицията, проф. Свилен Стефанов казва: „Георги Донов принадлежи към поколението, което разшири територията на това, което в България традиционно се свързваше с изкуството на скулптурата. Той не просто използва нови комбинации от материали, не просто води скулптурата до гранични зони с инсталацията, но най-голямата му заслуга е въвеждането на

нов тип концептуално мислене, понякога дълбоко скрито в материята на творбата.“

Изложбата е ретроспекция на 35 години активна творческа работа и представя знакови за автора творби – скулптури от керамика, камък, бронз от различни периоди, донесли му признание на българската и световната художествена сцена. За Георги Донов рисунката е от особено значение и никак не е случайно, че той включва в експозицията и подготвителните рисунки към проектите си, защото преди да премине към реализацията на скулптурата в материал, той изминава дълъг път от идеята до нейното осъществяване. Започва с множество рисунки и скици, рисува ги на малки листчета, после ги увеличава в мащаб и едва когато е убеден в резултата, започва да моделира. В две отделни зони в залата зрителят може да види рисунките към проектите и самите пластики, т.е. да проследи раждането на творбата в процес. За силното общо въздействие значение има и съзнателно търсеното драматургично решение на експозиционното пространство, което трансформира, овладява и осмисля изложбата като една инсталация.

Георги Донов / Инсталация „Компютри“, посветена на Джон Атанасов

Артистичните търсения на Георги Донов в скулптурата се концентрират върху смислово и емоционално натовареното пластическо изразяване, върху умело изведени като съотношения контекстуално съдържание и форма, върху разрешаването на въпроси, свързани с антиномични отношения – традиция и съвременност, родно и европейско, класическа скулптура и неопластичните инвенции и внасянето на нова естетика, резултат от чистия творчески акт. Зад изчистената форма, скрити под повърхността, стоят философски, общочовешки и естетически проблеми в търсене на абсолюта, без да се преминава в мистика. Авторът създава една линия във формообразуването, следва я последователно, неотклонно, извеждайки формата до етернизация и сакрализация.

Георги Георги Донов / от изложбата

В творчеството си Георги Донов разработва широк кръг от теми, които представя и в изложбата: морално-етични (за химерите и нещата, които цял живот преследваме в „Колелата на щастието“, за лъжците и измамниците в „Mека шапка, капан за големи глави“); обществено-политически („Радостта и страданието на народа“ и „Един от образите на демокрацията“, показана през 2005 на София Under Ground пред НДК), музикална тематика („Скорецът на Моцарт“, вдъхновена от 17-ия концерт за пиано на любимия му композитор), обезличаването на човека от XXI век, оказал се в тотално информационно и визуално пренасищане (инсталацията „Атака на изображението“); историческа (портретите на Платон, Аристотел, Данте, Магелан, всеки един от които се характеризира с определен атрибут – символ на портретувания. Платон – позитив и негатив, Аристотел – образът излиза от фундамент, Магелан с компас, Данте с лавров венец). Към серията портрети можем да причислим и абсолютно концептуалната инсталация с празни екрани „Почит към Джон Атанасов“. Тя е първата работа, която е посветил на забележителния българин, идея, която по-късно доразработва в бюст-паметника на Джон Атанасов, намиращ се в Университета на Кипър. В изложбата са включени и три работи от студентските му години – „Минотавър“, „Женски торс“ и „Седналият войн 3“, както и един автопортрет в акварел.

Георги Георги Донов / от изложбата

Инсталацията „Колелата на щастието“ заема особено място в изложбата. Тук Донов си позволява една интелектуална игра със зрителя чрез профанизиране на сигнификацията. Привличайки вниманието му, той го кара да търси смисъла на загадъчните, концентрично разположени символи и знаци, препраща към асоциации на формите с колелото на живота, слънчогледи или мандала, а всъщност това са рулетки за игра на комар и както казва художникът: „Точно тук е красивият момент; в това, че когато покажеш нещо много обичайно и познато, но моделирано, то може да изглежда по хиляди начини.“

Провокацията е характерна черта в артистичното поведение на автора,

а намигванията към концептуални художници, които Георги Донов дълбоко уважава, често са източник за вдъхновение в неговото творчество. При това с изключителен финес, без следа от епигонство. Сам се определя като продължител на един неоконцептуализъм, който тръгва от великия Марсел Дюшан и ненапразно в изложбата има един негов портрет, поставен върху стол. Освен с Дюшан тук той си позволява и закачка с Йозеф Бойс, чрез стола. Категоричен е, че нещата, които прави, не са редимейд, защото държи много на скулптурата, на моделирането, на ръкотворното. Това е и голямата сила на Георги Донов. Независимо каква тема интерпретира (а въпросите, които вълнуват съзнанието му, са много), независимо какъв материал и каква форма на изразяване избира, той винаги остава верен на пластицизма, или както самият той споделя: „Това изкуство е развитие за тези 35 години, тръгвайки от Техникума по керамика и стъкло и Художествената академия, от натурата, класическото моделиране, класическата скулптура, трансформирах всички тези неща през модерното изкуство, което по мое време беше забранено, а неофициално се правеха доста неща. Мисля, че аз съм по-близо до тази вълна – неоконцептуализма, но с едно условие – не излизам от скулптурата, от традиционното моделиране.“

На респекта към скулптурното „пипане“ се дължи и пиететът му към Галин Малакчиев, за когото твърди, че скулптурата му носи поетика, почти перфектно разбиране за формата и усещане за свобода. Личното му отношение намира израз в керамичната пластика с название „Стъпки-колони“, участвала в наскоро откритата в САМСИ изложба „Корени“ – 16 съвременни скулптори за Галин Малакчиев.

Повечето от творбите му, изпълнени в керамика и метал, граничат с абстрактната скулптура – изчистени, с насечени обеми, силно схематизирани, и макар че скулптурата на Георги Донов е трудна за дефиниране, може да бъде определена като

експресивна, абстрактна, реалистична, сюрреалистична, метафизична.

Използва изключително умело и владее съвършено пластическото подчиняване на материала – било то бронз, камък, глина (нарича я „първият божествен материал в ръцете на човек, материал с дълбоки корени, но и концептуален“), което виждаме в пластиките и множеството технологични обекти от керамика в изложбата – фотоапарати, автомобили, мегафони, предмети от ежедневието, съвършено интегрирани в композиционното и идейно-пластическото решение.

Георги Донов постига онази изчистена, лишена от подробности и случайности форма, сведена до знак-символ, следвайки идеята от първата скица до цялостното извеждане на обекта, където концептуалното експлицитно хармонизира с пластичното. В това се корени яркото въздействие на неговото искрено и докрай последователно в търсенията му изкуство.

Наташа Ноева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2021, 12 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: