СБХ, Шипка 6, зала 1А
9 – 30 май 2023

Тази изложба поставя началото на дългосрочен проект на СБХ, насочен към колекциите на художествените галерии в страната. Фокусът върху избрани високи образци от техните фондове цели по-широкото им популяризиране, опознаване и проучване, срещайки публиката както със значими български художници, така и с малко известни, но с принос за нашето изкуство имена. В настоящата експозиция са представени галерите в Пловдив, Стара Загора, Казанлък и Сливен. Четирите обособени части представляват своеобразно пресъздаване на индивидуалното изложбено пространство на всяка една от тях, което от своя страна държи връзка с историята на съответната художествена институция и специфичния характер на нейната колекция. При селекцията на произведенията вниманието е насочено в няколко направления. Главният подход е към представяне на художници, които са пряко свързани със съответния град – родени са или са прекарали живота си в него, и които чрез творчеството си имат значимо присъствие в развитието на културния живот в региона, а също и в българското изкуство на ХХ век като цяло. За Сливен това са Димитър Добрович, Сирак Скитник, Йордан Кювлиев, Добри Добрев, Донка Константинова и др., а от поколенията от втората половина на ХХ в. – Евгени Вълев, Йордан Парушев. Пловдив е представен безусловно от Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев и др. От Стара Загора срещаме родените там Антон Митов, Васил Костакев, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Георги Славов, Васил Даалов, Иван Попчев и др. Галерията в Казанлък отново припомня за родените в града Иван Пенков, Дечко Узунов, Васил Бараков, Петрана Клисурова, Ненко Балкански, Захари Желев.

Друг аспект на подбора в изложбата отвежда към постоянните експозиции на галериите. От тях са подбрани ярки образци, имащи представителна роля за нашето изкуство от съответния период. Такива са „Портрет на Христина Морфова“ на Иван Мърквичка или „Цветя“ на Елисавета Консулова-Вазова от ХГ – Стара Загора, „Натюрморт на открито“ на Бенчо Обрешков, „Пролетен пейзаж“ на Иван Милев и „Нощен водопой“ на Борис Денев от ХГ – Сливен, „Прозорец“ на Найден Петков и „Автопортрет“ на Любен Зидаров от ХГ – Казанлък и т.н.
Принос в посока на максимална изразителност е сценографското решение на експозицията, дело на Петър Митев. Архитектурата на изложбеното пространство следва профилирането на изложбата в четири части. Входът към всяка една от тях е внушен чрез специално изработени метални конструкции, символизиращи своеобразни портали към света на изкуството в различните колекции. Те графично подчертават, този път и по вертикал, отделните сегменти на експозицията, която се откъсва от стените на залата и се разполага в цялото нейно пространство. Въвеждането в тях се случва и с помощта на текстове от директорите на галериите, разкриващи част от историята на институцията и нейната колекция.

Една от идеите в представянето на творбите е символно проследяване на техния път от хранилището до светлините на изложбения салон. По време на транспортирането картината не е нещо повече от предмет със своите физически характеристики, но все пак предмет ценен и опакован в специално изработена защитна среда – аеропласт или дървена каса. Сценографът постига алюзията за тези материали – неотменни за битието на едно произведение на изкуството, чрез включването на аеропалст, който „опакова“ част от стените и прозорците. Усещането за естеството на работния процес е постигнато и чрез отварянето на телата на дървените паравани/подвижни стени, при което новополучената едро касетирана повърхност се превръща в необичайна, но не и неестествена експозиционна площ. Тези паравани, поставени на пръв поглед хаотично, имат своя логика в подреждането в залата. С окачените от двете им страни творби те позволяват на зрителя да направи контакт с останалите произведения независимо от избраната от него гледна точка. Така в изложбата се получават любопитни връзки между отделните работи, спомагащи за общия диалог в групите и различните профили на галериите като цяло. Акцент в централната стена е използването на златно фолио, чийто декоративен жест е насочен към идеята за „златните образци“ на избраната галерия. От друга страна, не можем да не припомним за ролята на златото в изкуството на нашите далечни предци, когато то е неотменен символ на трансцедентното и божественото. Тук също идва да внуши идеята за изкуството – даващо образи на човешкия дух, изкуството – родено от божията искра.

Не е лека задачата успешно да се изяви профилът на всяка една от колекциите в ограничението на предварително зададените условия на проекта. Еклектичният характер на изложбата като естествен резултат от това носи усещането за динамиката в развитието в българското изкуство на ХХ век и напомня, че разноликите почерци, тенденции и лични творчески постижения създават неговото богатство. А ролята на галериите с техните колекции е чрез съхраняването, изучаването и популяризирането на всяка отделна творба да отстояват значимостта си като пазители на културната памет.

Анелия Николаева, куратор

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2023, с. 68
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: