ноември 2021 – февруари 2022
галерия „УниАрт“, НБУ

Куратори
Росена Иванова и Косара Константинова

Изложбеният проект на Габриела Александър (Тончева) бележи знаковото окръгляне на едно десетилетие творчески и академичен път в областта на художественото стъкло в Нов български университет. Смислово разделена в три етапа през месеците ноември 2021 – февруари 2022, съобразно заглавието си изложбата проследява „първичните измерения“, които отразяват търсенията и градацията в развитието на един млад художник на стъклото (dimensio nulla), актуалните му естетически възгледи, изразени в проект, надграждащ в експериментален скок предходните произведения (dimensio prima) и трансформацията на обучаващия се в обучаващ, началните стъпки в академичното поприще чрез лекционна серия през януари и февруари (dimensio decima).

Първият етап на изложбата представлява експозиция на обекти от стъкло, реализирани от авторката в течение на последните десет години. Още в ранен стадий на работата си с така специфичния материал Габриела открива афинитет към „първичното“ в лицето на простите геометрични форми. Изследва ги от гледна точка на стереометрията или тяхната позиция в тримерното пространство. Борави умело с ключовите за творбите ѝ измерения, изграждайки планово чрез визуалните свойства на материала едно ново, четвърто измерение на вътрешните обеми. В нейни работи откриваме и интерпретации в посока на движението оп-арт. Стъклото само по себе си представлява оптична илюзия, която вае светлината. Смесените техники, които авторката имплементира в работите си,

подсилват мистиката на материята, като отключват нови сетивни възприятия

у зрителя. Галерия „УниАрт“ със своя стъклен интериор подчертава несравнимата способност на стъклото не само да изпълва с присъствието си дадено пространство, но и да създава пространство. Ярък пример за това е специално създадената за изложбата инсталация „Dimensio prima“, фокус на втория етап от проекта. Новаторският подход на авторката проличава в смелото боравене с мащаб, материали и концептуална сложност. Монументалността на огледалните плоскости създава чувство на потапяне в илюзорния свят на отраженията. Експериментално употребеният в инсталацията лентикулярен печат със своите размити сенки-образи, които подсилват аморфното и влизат в кореспонденция с безкрайността в огледалата, внушава едновременното усещане за път и безпътица, край и начало, отворена цикличност. Философският замисъл на авторката, въплътен в инсталацията, може да се съотнесе към възвишеността в трансценденталистката поетика на Ралф Уолдо Емерсън в есето му „Кръгове“: „Животът ни е чиракуване при истината, че около всеки кръг съществуват и други, че в природата няма край, а всеки край е начало […]“

Такъв един кръг, същевременно описващ нов е третата фаза от изложбения проект на Габриела Александър – dimensio decima, десетото, юбилейно измерение. В него авторката е планирала серия от лекции, които да обогатят експонираните произведения чрез емпиричен разказ и добавен контекст на създаването им като изведен творчески процес от концепция до реализация.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 16 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук