11 май – 19 юни 2021
СБХ – „Шипка“ 6, 1 етаж, зала 1C

С изложбата на Никола Личков (скулптура) и Милен Личков (графика) бе отбелязана 80-годишнината на Никола Личков. Експозицията обхваща различни периоди от тяхното творчество, разкривайки стиловото и жанрово многообразие в търсенията на двамата художници, баща и син.

Малко известно е, че Никола Личков има нелека съдба. Роден е през 1940 в с. Зърнево, Драмско (Гърция), където живее до петгодишна възраст с родителите и двете си сестри. Гонени от гръцките власти, през 1944 семейството се преселва в България. Следват години на непрекъсната смяна на местожителство и работа в търсене на прехрана: за кратко живеят в Гоце Делчев, след това се местят в с. Исперихово, Пазарджишко, за четири години, след което през 1949 се установяват в Пещера, където Никола Личков получава средно образование. Непосредствено след завършването постъпва на работа в завода за антибиотици в Пещера, където работи до приемането му в Художествената академия през 1962. От дете обича да рисува и избира да тръгне по пътя на изкуството. По време на работата си в завода се запознава с Георги Ваташки, тогава кмет на район Бояна в София, който вижда рисунките му и решава да го запознае с проф. Иван Фунев. Това определя съдбата му. Фунев му дава парче глина, забелязва таланта, с който моделират „тънките му пръсти“, и го насочва да следва скулптура. Няколко години преди да бъде приет за студент, работи в ателието на професора редом с неговите студенти. Завършва през 1969 при проф. Секул Крумов. В продължение на 25 години (1970 – 1995) е преподавател по изобразително изкуство в 26 ЕСПУ „Йордан Йовков“ в София. Участва в организираните от СБХ общи и национални изложби в страната, има представяния и в чужбина (Австрия, САЩ, Гърция, Италия, Англия и др.). Автор е на няколко паметника, но се насочва главно към кавалетната скулптура.

В изложбата Никола Личков представя бронзови пластики, в които проличава реалистичната линия в творчеството му. Предпочитаните от него жанрове са портрет и фигурална композиция, които свидетелстват за особеното му отношение към човека. Овладял до съвършенство работата си с материала, скулпторът вдъхва живот на бронза, улавяйки движението, позата, жеста, психологическото състояние на образа. За автора е предизвикателство да предаде обикновеното всекидневие на хората. Той успява да създаде атмосфера около всяка творба, да я насити с емоция и специфичен заряд. Работи в широк обхват от теми – от християнството („Пиета“, „Разпятие“), музиката („Цигулар“, „Улични музиканти“), през обичайни случки от ежедневието („Почивка“, „Работа“, „Късно завръщане“, „Семейни проблеми“, „На пейката на слънце“, „Седнал на стол с книга“) до екзистенциални въпроси („Старият интелектуалец“, „Дон Кихот“, „Жажда за творчество“, „Старият чиновник“, „Старчески приют“). В изложбата важно място заемат портретите на Златю Бояджиев, Чарли Чаплин, дядо Добри, Ева и др. Никола Личков успява да вгради смисли и в най-баналните на пръв поглед сюжети, разказва истории в миниатюри.

Интересна работа е „Генезис“, която провокира вниманието на зрителя с експеримента в композиционното решение и материала – множество глави с различнo изражение на лицето извират като че от недрата на живота.

Няма как да не се отбележи посоката към абстракционизъм в серия малки, полирани до съвършенство златисти скулптури („Три грации“, „Носталгия“, „Първа рожба“, „Целувка“), в които Личков експериментира с формата, обемите, повърхностите.

движението се явява основен елемент като изразно средство, отразяващо състоянието.

Милен Личков показва графики, изпълнени в различни техники – суха игла, офорт и линогравюра, с точно обрисуван детайл, виртуозност на линията и щриха. Творбите ни въвеждат в свят, в който осмислените теми от християнската религия, митологията, народните традиции, притчи и легенди получават съвременно звучене. В експозицията се забелязва една последователна линия по отношение на тематиката – сюжетите представят сцени от християнското учение – „Тайната вечеря“, „Благовещение“, „Вход Господен в Йерусалим“, „Голгота“, „Кръщение Христово“, „Христос нахранва гладните“, „Свалянето от кръста“, „Христос укротява бурята“, „Сънят на Яков“, „Изгонването на Адам и Ева“ и т.н. Линогравюрите „Христос Пантократор“, „Богородица с младенеца“, „Архангел Михаил“, „Св. Иван Рилски“, „Св. Георги Зографски“, застинали като древни икони, насищат пространството в залата с особена сакралност.

Сред графиките може да се види „Хамелнският ловец на плъхове“, разказваща средновековната легенда за флейтиста, извел децата от града, които никога не се завръщат, неразгадана и до днес, описана в приказките на Братя Грим и възпята от Гьоте и Робърт Браунинг.

Майсторството в изпипването на детайла,

Тази изложба е за живота, такъв какъвто е – весел и тъжен, прекрасен и смутен, понякога жесток, понякога щедър, искрен разказ на двама художници, изминали нелек житейски и творчески път.