Галерия (5)

Българската изложба CONGLOMERATE предизвика огромен интерес и възхищението на професионалистите, журналистите и посетителите на най-престижния форум за сценография в света – Пражкото квадринале PQ 2019, състояло се от 6 до 16 юни 2019. Над 200 души дневно посетиха високотехнологичния павилион на българските сценографи. Само пет държави (България, Полша, Канада, Ирландия и Нова Зеландия) се представиха с виртуална реалност. В концепцията на всеки от другите 4 павилиона бе заложена пасивната роля на зрителя, който наблюдава заснети 360-градусови видеоматериали. Единствено

българският павилион предостави активна роля за посетителите в интеракцията им

с 9 спектакъла и 1 филм в предложената виртуална реалност.

Куратор на проекта е сценографката Огняна Серафимова, а кокуратори са сценографите Хана Шварц и Петър Митев.

Това интервю е направено в навечерието на квадриналето. Препечатваме го от „Литературен вестник“, бр.12 / 27.03 – 2.04.2019, с любезното съдействие на редакцията.


+++
 

„Конгломерат“ на Пражкото квадринале.
Интервю с Огняна Серафимова

Пражкото квадринале е най-големият световен форум за сценография и театрална архитектура. Вече над 50 години в продължение на 10 дни през месец юни в Прага се събират визуални артисти от 78 страни, за да бъдат част от фестивала. След 2015 той получава признание от EFFE Awards като един от най-престижните световни фестивали. „Конгломерат“ е името на интерактивния павилион, с който България ще бъде представена на Световното сценографско квадринале в Прага.

 
Габриела Евстатиева:
Какъв беше професионалният Ви път от участието в Прага през 2007 в модул „Студентска експозиция“ до ролята Ви на куратор 12 години по-късно?

Огняна Серафимова:
Пражкото квадринале е най-големият форум за сценография в света и винаги ще присъства като основна тема и цел в академичната среда и учебния процес на студентите по сценография. През 2007 бях четвърти курс и ми предстоеше дипломиране, така че проектът, който направих и впоследствие представихме в Прага, беше дипломна работа – пърформанс, посветен на Вавилонската кула, с името „United shapes of Babylon”. В него участваха над десет колеги от Художествената академия, както и студенти по режисура и актьорско майсторство от НАТФИЗ, така че би могло да се каже, че това е едно колективно дело, един „протоконгломерат“. Пърформансът беше приет изключително добре, а след премиерата му в България спечели наградата „Нови имена” на ТР „Сфумато” и участва в още два международни фестивала. Този опит показа, че Пражкото квадринале предлага изключителна възможност за студенти и професионалисти да представят свои творби и да създадат важни контакти с други техни колеги от цял свят. Националното представяне на страните участници по традиция е най-престижният изложбен модул и курирането на такъв проект е особено отговорна задача. Дванадесетте години, които отделят „Вавилонската кула“ и „Конгломерат”, са своеобразен „тест за доверие”, който проверява определени качества преди делегирането на подобна отговорност. Надявам се, че предложението от  страна на секция „Сценография“ към СБХ да бъда комисар за българското участие на тазгодишното издание на PQ е знак именно за доверие и професионално уважение.
 
Г.Е.:
Каква е концепцията на „Конгломерат“ и по какъв начин осмисля темите на тазгодишното издание на Пражкото квадринале?

О.С.:
Темите на Пражкото квадринале за 2019 са: „Трите коня на Нике”, „Трите фази на живота – Младост, Зрялост, Старост”, „Трите фази на творчеството – Въображение, Трансформация, Памет“, с подтема „Сътрудничество” за изложбения модул на професионалистите. Допълнително условие на организаторите е „видимостта” и липсата на затворени, обособени обеми в експозиционната площ. Тематичното разпределение на изложбените модули е логично: Въображение – студентската експозиция, Трансформация  професионалистите, Памет – архитектурата. Конгломерат означава съвкупност от различни по естество елементи. Визуално павилионът е решен като ажурен купол – кошер, изграден от шестостенни килийки. Той става организационна система, хранилище, дом на множество творения. Това са различните сценични и екранни произведения, които „живеят заедно” и в този смисъл доказват идеята за „сътрудничество” (подтемата на изложбения модул). Трансформацията присъства на много нива във визуално и концептуално отношение – разглеждайки изложбата чрез таблети, зрителите виждат един друг, трансформиран образ на реалния павилион. Трансформация се случва и при разглеждането на виртуално представените проекти – посетителите трябва да сложат маски – глави на пчели с вградени VR очила, и сами се превръщат в сценични образи. Формата на градивните единици и структура в архитектурното решение са явна метафора на биологичността, деленето, фазите на развитие при пчелите, биомеханиката в нейния кинетичен и романтичен аспект.
 
Г.Е.:
За такъв голям проект екипът е от изключително значение, – особено когато говорим за употребата на върхови технологии (виртуална и добавена реалност – VR и AR). Към кого се обърнахте при избора на екип и защо решихте да се спрете на точно този технологичен начин на представяне на българските сценографски постижения през изминалите 6 години?

О.С.:
„Конгломерат” е мащабен и амбициозен проект, иницииран от Съюза на българските художници. Зад него стои невероятен екип от всеотдайни професионалисти, които вярват в стойността на начинанието. Те са Момчил Алексиев, Любомира Костова и Калоян Николов, които заснемат VR съдържанията; Златка Узунова и Димо Чотров от VAR lab, които създават интерактивността, менютата, виртуалната галерия, добавената реалност; Гергана Тилева и Георги Рафаилов – архитектите, работещи върху „еволюцията” на първичната концепция; сериозен екип от координатори – студенти театроведи, администратори от СБХ, доброволци, партниращи организации и съмишленици. Това е реален конгломерат от хора, компетентни в различни сфери, работещи за една обща кауза – представянето на България на Световното сценографско квадринале в Прага. „Върховите технологии”, които са основен метод за представяне на самата изложба, са концептуално избрано изразно средство – те дават възможността много информация и визуален материал да бъдат организирани и достъпни за посетителите, без да се натоварва „визията” на павилиона. Друго свойство на виртуалната и добавената реалност като методи е, че позволяват един много посетивен и пълноценен контакт между зрителя и обекта. Тези качества са изключително важни за преживяването на посетителите и предлагат един смислен прочит на мястото на технологията в изкуството. Над петдесет реализирани сценични и екранни проекта в шест различни сфери – драматичен театър, куклен театър, опера, кино, танц, пърформативни изкуства, ще създадат „общата картина” на българската сценография през последните шест години. Този широк поглед върху темата „Сценография“ има нужда от правилен и съвременен език, а според мен това е именно виртуалната и добавена реалност.
 
Г.Е.: Освен изложбения модул, в който България участва с проекта „Конгломерат“, има и други. Кои са те и кои творци ще бъдат представени?

О.С.:

България ще бъде представена както в изложбения модул на професионалистите с проекта „Конгломерат”, така и в студентската експозиция, където студенти от НХА, НАТФИЗ, НБУ и АМТИИ – Пловдив ще покажат своите инсталации, курирани от Мира Каланова. Венелин Шурелов ще участва с хепънинг по авторския си проект „Ротор”. В Българския културен институт в Прага ще бъде представена ретроспективна изложба на творчеството на арх. Иван Цонев, а в изложбен модул „Фрагменти” с подзаглавие „Живите легенди” ще бъде включена инсталация на Никола Тороманов.
 
Г.Е.: Какъв е приносът на проекта „Конгломерат” за театралната общност в България, а и за другите, имайки предвид широкото представяне на жанрове?

О.С.:
На първо място бих определила ролята на „Конгломерат” като подчертано имиджов проект. Той защитава тезата, че българският театър може да говори чрез съвременен език. Друг важен принос е стартирането на първия виртуален архив на театралното изкуство у нас, който би помогнал за изследователската и учебната дейност на студенти и теоретици на изкуството. В дългосрочен план обмисляме възможността проектът да се превърне в международен и тази инициатива да даде възможност за междукултурен диалог.

Спонсори на проекта, благодарение на които стана възможно осъществяването му, са: СБХ, САБ, НХА, НАТФИЗ, MOVE.BG, SAMSUNG, Cinemotion, UniCreditStudio.
Смислови групи: