24 септември – 21 ноември 2021
Национална галерия

„Свирейки, слушайте другите, които свирят. Те ви слушат.“
Алцек Мишев, Акуи, 21 август 2001

Ако трябва да охарактеризирам с една дума творчеството на Алцек Мишев, бих се спряла на „летене“. Свързвам я не само с опитите му да лети с плавници, в басейн да преплува символично океана, да дирижира под вода оркестър от риби или да превръща рисуването в музика, поставяйки микрофон в четката си. Свързвам я преди всичко с този полет на духа, заради който е готов да преплува 15 км в открито море и дори да измине пеш пътя от България до Италия.

Алцек Мишев е роден на 8 октомври 1940 в град Дупница. Прадядо му, Иван Зографски от Кочериново, е един от художниците, изписали Рилския манастир през XIX век. Този факт, споменаван с гордост от художника, обуславя и предопределя връзката му с изкуството. През 1966 Алцек Мишев завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия в София, а през 1971 напуска нелегално страната, след като негова изложба е свалена заради модернистичния му живописен почерк. И оттук започва „летенето“, защото мечтата на автора е да твори свободно, без някой да му налага граници в живота и в изкуството.

Амцек Мишев / поглед в аелието му

(…)

Художник, концептуален артист, пърформър, експериментатор, авангардист, музикант, лектор…Алцек Мишев ни представя в настоящата изложба своето творческо летене, поставяйки ни в една почти безаналогова ситуация – не само заради микса от постижения в широкия им артистичен обхват и мащабни прояви на авангарден дух. Той за изключително кратък период от време се превръща в познато име, заемащо достойно място и популярност в артистичните среди на Запад. Още през 1976 сред представените 30 европейски и 30 американски художници в книгата „Европа – Америка – различните авангарди“ на Ахиле Бонито Олива е включен и Алцек Мишев. За българския културен и художествен живот обаче години наред неговото име остава в плътната сянка на полезрението, до 2019, когато се реализира изложбата „Най-новите малки картини на плувеца“ в Swimming Pool, на преден план изпъква сблъсъкът с

сблъсъкът с творческата вселена на Алцек Мишев, за което трябва да си подготвен.

През 1977 името му става фокус на внимание с визуалните постановки, в които той е главното действащо лице, реализирайки всичко сам. За пърформанса „Как може да се лети с плавници“ подготвя чифт крила и огромни плавници от лек полистирол, два стоманени стълба с височина 8 м и свързващо ги 50-метрово въже, към което е прикрепен художникът, импровизиращ летене. Отново опит за летене, за който публиката трябва да бъде въоръжена с доза фантазия. Авторът обаче е твърде критичен към себе си и с привичната си самоирония и чувство за хумор казва, че всичките му пърформанси са антипърформанси, шега и пародия на съвременното изкуство. На многократно задавания въпрос как е успял да излезе, той отговаря чрез изкуството си, превръщайки се в концептуалиста-плувец, избягал от режима по вода.

Алцек Мишев / Плувният басейн, 1977, пърформанс в Милано

През 1970-те следва серията с плувни басейни в галерии в Милано и на площада във Ферара, която приключва през 1982 с проекта „Плуване през Атлантическия океан“ – идея, която Алцек Мишев дълго носи в сърцето си и върху която системно работи в продължение на три години. Действието се развива в басейна на презокеанския кораб „Кралица Елизабет II“ с маршрут Лондон – Ню Йорк. (…)

Приблизително през същия период Алцек Мишев създава варианти на концерта „Музика от небето“ на Пиаца дел Дуомо в Милано, в Сан Франциско и Лос Анджелис. След 1984 следват проекти и участия в редица градски събития в Италия и други страни. Демонстрирайки и разгръщайки разнородния си талант, авторът реализира редица изложби, театрални пиеси, участия във Венецианското биенале през 2000 и 2007, забележителни живописни творби с внушителни размери, а една от последните му работи от 2021 е изписването на олтара на енорийската църква в Монте Кеаро. И още, и още... (…)

Една история за младостта и вдъхновението, за уникалния талант и смелостта

да се хвърлиш в безкрайната надпревара на безкрайните възможности.

Как ще продължи това пътуване и тази история с летенето? Не питайте автора, той твърди, че не знае. Аз обаче съм убедена, че Алцек Мишев ще продължава да измисля фантастични истории за възрастни, без да се притеснява за последиците.

Боряна Вълчанова

Текстът е от каталога към изложбата. Публикува се със съкращения