ХГ Стара Загора
юни 2018
На 14 юни 2018 г. в Художествена галерия – Стара Загора бе открита ретроспективна изложба на Марио Жеков (1898 – 1955). Експозицията е посветена на 120-годишнината от рождението на един от най-значимите майстори на морския пейзаж в българското изкуство. Тя включва 120 произведения (живопис, рисунки и плакати), обхващащи всички периоди на творчеството му между 1921 и 1955, както и любимите му сюжети от Цариград, Париж и френската Ривиера, от Българското Черноморие, от Пловдив, Велико Търново, Трявна и Рилския манастир, от Кавала, Самотраки и Тасос, от Охрид, Прага и т.н. Творбите са подбрани от фондовете на художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Казанлък, Добрич, Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, ХГ „П. Задгорски“ – Бургас, ХГ „Д. Добрович“ – Сливен, ХГ „Борис Георгиев“ – Варна и частни колекции.
За него през 1934 именитият майстор на акварела Константин Щъркелов възхитен пише: „В тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море – да ни открие душата си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…“. Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-изтъкнатите майстори на морския пейзаж. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.
Марио Жеков / Константинопол
Роден е на 16 октомври 1898 в Стара Загора. Тук получава средното си образование, тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов. Чрез него открива светлината и звучността на цвета, влечението към рисуване сред природата. Наученото показва в няколко акварела, които прави през 1915 г. на брега на Дедеагач. През 1917 г. е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. През есента на 1918 постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София (сегашната Художествена академия), което през следващата година напуска. През 1920 заедно със своя по-млад съгражданин и колега Никола Аръшев (1895 – 1984) организират малка изложба в Стара Загора, а в началото на следващата година за няколко месеца е художник декоратор във Варненския театър. През лятото на 1921 е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко.
Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист. Оттогава започва да подписва творбите си „Марио“. След завръщането си в България започва работа като художник-изпълнител в Хасковския театър. През 1923 Марио Жеков отново е в Истанбул, където се прехранва с ръчна разпродажба на свои малки пейзажи.
- Марио Жеков / Дубровник
- Марио Жеков / Пред буря
В края на пролетта на 1924 Марио Жеков отпътува от града на Босфора и през Марсилия пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Времето му тук е поделено между ателиетата по живопис и галериите с картини на импресионистите. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се издържа, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на следващата 1925 е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Ривиерата го очарова със запалените от слънцето багри на природата и водата. Тук той открива за себе си живописната магия на Матис и фовистите. Една немалка серия от рисунки и акварели, които създава между юни и август по крайбрежието между Марсилия и Монако, разкриват
непотисканото възхищение от светлината, пъстрите цветове на дървета, скали, вода и небе.
Марио Жеков се завръща в България през есента на 1926 След кратък престой в родния град заминава за Черноморието. Там, сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър, открива неповторимостта, безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата. Представя изложба в Стара Загора, а разширявайки нейния обхват, през декември я показва и в Пловдив. Тук той получава най-ранното признание на своя талант. През 1927 е назначен като художник декоратор в Пловдивския театър. Скоро тази дейност, която е приел от финансови съображения, преминава в увлечение по сценографията. Използвайки паузата между два театрални сезона, през лятото на 1931 заминава за два месеца за Истанбул. Четката му е станала по-артистична и с уплътнена мазка, а живописта търси в богатството на нюансите – емоционален израз на атмосферата, която излъчват избраните обекти. През август 1932 г. по покана за участие в изложба на варненските художници Марио Жеков е в морския град. Тук мимолетното му запознанство отпреди десетилетие с художника Георги Велчев (1891 – 1955) ще се утвърди като приятелство до края на живота им. Едно друго познанство, с чеха Ярослав Хокеш, води през 1933 г. до три изложби в Прага, които слагат началото на международната му известност.
Марио Жеков / Ница
Между 1933 и 1936 Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието. Отново скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи, къщите със сините сенки и опустелите от прежурящото слънце улици на Созопол, Несебър, Ахтопол, Варна, Галата и Емине, зелените тунели на Ропотамо и Камчия. Не му е нужно ателие. Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието. Често търси различни гледни точки на местата, които са го впечатлили. Винаги носи със себе си по няколко грундирани картона и съзнавайки, че конкретното усещане за обекта няма да се повтори, завършва голяма част от творбите си там, на място, а другите предпочита да остави с първичността на ескиза. И в бъдеще това ще е така. С част от тези произведения Марио Жеков открива през 1934 изложба в София. Приета с възхита от критика, колеги и публика, тя утвърждава Марио Жеков сред безспорните майстори на морския пейзаж. На фона на десетките талантливи художници, влюбени в природата, малцина са ония, усетили духа на морето. Жеков е определено сред тях и неслучайно пейзажите му от вътрешността на страната остават в сянката на морските сюжети. А по това време той вече е създал десетки платна от Търново и Трявна, Дряново и Тетевен, Карлово и Пловдив, Стара планина, Родопите и Рила. Втората му софийска изложба в салон „Преслав“ (1935) предизвиква основателен интерес и за творбите в нея Никола Балабанов ще пише: „Те му определят едно от първите места между художниците и сега, и когато нашата съвременност ще бъде включена в историята на пластичните изкуства.“ Междувременно популярността му расте, но не дава вид, че обръща внимание. Илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.
През 1936 Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава там (с прекъсване през зимата) близо година. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Палитрата му е богата и светла, живописта влиза в хармония с емоцията и артистичната му страст. Творбите, създадени във и край Дубровник, му донасят изключителна популярност. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватия. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. От там, естествено, се завръща с десетки живописни ескизи, като няколко от тях ще превърне в картини. С част от тях и няколко творби от Българското Черноморие организира изложби през 1938 в Стара Загора и София. Завръщането му в страната като че ли е окончателно. Установява се в столицата и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето и Рила. Създава десетки платна и акварели. Някои от тях той рисува със спокойно, почти акварелно плъзгане на четката, а други – драматични, с материалната осезаемост на шпаклата. Есента на 1940, веднага след спогодбата за връщането на Добруджа, рисува тъй жадуваните пейзажи от Балчик, Каварна, Калиакра и Шабла. През 1941 заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море, посещава Охрид. Навсякъде той търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера: панорамите на амфитеатрална Кавала, лениво полюшващите се гемии в пристанищата, съзерцателната тишина на остров Хиос, магнетичната красота на Тасос, спокойната величавост на Самотраки или интимността на Охридското езеро, но най-вече светлината на южното слънце, която превъзбужда цветовете.
През 1943 с помощта на художника Пенчо Балкански организира една от най-обхватните си изложби. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 – в Стара Загора. Обществено-политическите промени в страната след 1944 подлагат на изпитание свободния му характер. През тези смутни години намира усамотение отново там – над разбиващите се в скалите вълни на морето. През март 1947 открива в София четиринадесетата си самостоятелна изложба, с която отбелязва 25 години творческа дейност.
След 1948 – 1949 живописта му губи в известна степен богатството си на нюанси. През следващите години, паралелно с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в областта на сценографията и пространственото
оформление. С основаването на ДСП „Балкантурист“ той е сред най-активните фигури в рекламната сфера. Негово дело е оформлението на десетки брошури и най-вече плакатите му за летуване във Варна и Несебър, за пътуване по Дунав и за туристически посещения в Пловдив, Рилския манастир и т.н. Интересът към морския пейзаж обаче остава неизменен до лятото на 1955, когато здравословното му състояние бързо се влошава. Умира на 3 август 1955 в София.
Изложба в Художествена галерия – Стара Загора, посветена на 120-годишнината от рождението на художника, е повод за поклон пред таланта на една от най-значимите личности в областта на морския пейзаж в българската живопис.
Марин Добрев