Напусна ни Майа Петрова (1950 – 2026)

Проф. Майа Петрова е сред най-ярките представители на професионалния куклен театър в България. Родена е в София през 1950.
Веднага след дипломирането си през 1975 в Академията за сценични изкуства в Прага (DAMU) със специалност „Куклена сценография и технология на кукления театър“ започва преподавателската си кариера във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ). Там води часове по „Технология на кукления театър“ и „Художествено оформление на кукления спектакъл“.
В творческата биография на проф. Майа Петрова са вписани сценографски решения на десетки спектакли в България и в чужбина. Работила е с най-авторитетните имена в кукления театър, сред които Атанас Илков, Николина Георгиева, Еди Шварц, Яна Цанкова, Славчо Маленов, Румен Рачев, Дора Рускова, Елза Лалева и др. Носител е на редица награди за сценография от фестивали и национални прегледи.
Сред възпитаниците на проф. Майа Петрова са Мариета Голомехова, Рин Ямамура, Марина Янева и др.

Поклон пред паметта ѝ!

Опелото ще се състои на 26 февруари (четвъртък) от 13:00 часа в църквата „Св. Троица“, квартал „Гео Милев“, ул. „Манастирска“ 45, църквата срещу зала „Фестивална“.

Напусна ни Пламена Димитрова-Рачева (1953 – 2026)

Пламена Димитрова-Рачева е родена през 1953 в Провадия. Завършва специалност „Изкуствознание“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (днес НХА) в София през 1977.
Пламена Димитрова-Рачева е изкуствовед, критик, куратор и художник. Работи в сферата на художествената критика, историята на старото и съвременно изкуство, графиката и неконвенционалните форми. Автор е на монографии и изследователски студии. Уредник е на „Графичен кабинет“ на Международното биенале на графиката във Варна (1980 – 1997), уредник в Градска художествена галерия – Добрич (2006 – 2008) и в НМБИИ (2010). Главен експерт в Държавна агенция „Архиви“ (2010 – 2015).
Директор е на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна (от пролетта на 2015 – до края на 2021). Председател е на Представителството на СБХ във Варна. Член е на Съюза на българските художници от 1982.
Осъществява самостоятелни изложби в България, Франция, Румъния, Гърция и др. Участва в международни биеналета на графиката и е член на mеждународно жури на графичните биеналета в България, Китай, Сърбия, Република Македония, Чехия, Гърция, на ОК на Международното триенале на графиката, София.  Куратор е на представителни изложби на българска графика и живопис в България, Европа и Средна Азия. Има специализации в Русия, Израел, Франция, Германия, Сърбия.
През последните три години е куратор на изложбите в Музей-галерия „Анел“, където представя творчеството на Атанас Яранов, Николай Янакиев, Вълчан Петров, Калин Балев, Кирил Божков, Иван Славов, Анатолий Станкулов, Красен Кралев, Панайот Панайотов, Соня Русков, Владимир Пенев, Станислав Божанков, Цанко Цанков, Явор Цанев, Георги Данчев и Невена Луканова.
Носител е на международни и национални награди за критика в България, САЩ, Чехия, Румъния, Германия и др. Участва в международни и национални конференции в България, Македония, Румъния и др.
Нейни творби са притежание на НГ, СГХГ, Френски институт, София, на частни колекции в България, Гърция, Франция, САЩ и др.

Поклон пред светлата ѝ памет!

Поклонението ще се състои в петък, 20 февруари, 14:00 часа, в храм „Св. Седмочисленици“ в София.

Напусна ни Николай Китанов (1935 – 2026)

Николай Китанов е роден през 1935 в село Марулево, област Благоевград. От 1970 до 1996 работи като художник в Драматичния театър в Благоевград. Член е на Съюза на българските художници и участва активно в художествения живот с редица самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина. Творбите му се отличават с емоционална дълбочина, деликатен колорит и изключително майсторство. Негови картини се съхраняват в галерии и частни колекции в България, Франция, Швейцария, Белгия, Русия и други страни.

Поклон пред паметта му!

Напусна ни Йордан Петров (1933 – 2026)

Йордан Петров е роден през 1933 във Видин. Той е един от доайените на българското изобразително изкуство – художник и графичен дизайнер с дълъг професионален път и международно разпознаваемо творчество. Йордан Петров завършва специалност „Плакат“ в Художествената академия в София и още от ранните си години се утвърждава като автор. Работата му в областта на графичния дизайн и плаката го отвежда до престижни международни форуми, както и до реализация на многобройни национални експозиции в редица европейски и световни културни центрове. Паралелно с това той води активна кураторска дейност, развива и живописно творчество, което представя в поредица самостоятелни изложби – през 2024 се състоя изложба в СБХ – Шипка 6, свързана с 90-годишнината му. Отвъд мащаба на творческата му биография и международните му участия, Йордан Петров е пример за устойчивост и вътрешна свобода, автор, който до последните си години продължава да работи с ясно съзнание за изкуството като жив процес, отворен към експеримента и чувствителен към времето. Неговото присъствие в българската култура е значимо, а качествата на работата му ще останат трайна част от спомена за него.

Поклон пред паметта му!

Напусна ни Христо Шапкаров – Шапи (1954 – 2026)

Христо Шапкаров – Шапи е роден през 1954 в Благоевград. Завършва Техникума по художествена обработка на камък в с. Кунино, а по-късно Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“ при проф. Ненко Маров. От 2001 е член на Съюза на българските художници в секция „Живопис“. Той участва в многобройни международни и национални изложби, представя творчеството си в самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител е на награди за живопис. Негови творби са част от колекциите на Националната галерия, областни и общински художествени галерии, както и на частни колекционери в България, Европа, САЩ и други страни.
Професионалната му кариера е тясно свързана с културния и академичния живот на Благоевград. В периода 1980 – 1986 работи като художник към Общинския съвет. От 1991 до 2003 е учител в езиковата гимназия в града. От 1996 е хоноруван преподавател, а от 2003 редовен преподавател и доцент по скулптура, рисуване и графичен дизайн в Югозападния университет „Неофит Рилски“, където има роля за изграждането на поколения млади художници и дизайнери. Христо Шапкаров – Шапи има важен принос и към визуалната идентичност на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Той е автор на логото и емблемата на университета, на университетския шрифт на кирилица и латиница, както и на художественото оформление на над 500 академични издания и книги. Той остава емблематична фигура за благоевградската художествена общност, творец с усет за изкуството, висока ерудиция и свободен дух.

Поклон пред паметта му!

Напусна ни Николай Слепцов (1944 – 2026)

Николай Слепцов е роден през 1944 в Бердянск, СССР. През 1965 завършва Ростовското художествено-педагогическо училище, а през 1974 Московското висше художествено-промишлено училище (МВХПУ), факултет „Промишлено изкуство“, специалност „Художествено конструиране“. От 1978 живее и работи в България, а от 1989 е член на СБХ. Творческият и професионален път на Николай Слепцов е свързан с развитието на българския промишлен и индустриален дизайн в областта на машиностроенето и транспортното машиностроене. Слепцов работи в ЦИПЕ, отдел „Машиностроене“, където участва в разработването на проекти за металообработващи машини, автоматизирани системи, транспортни средства и други проекти за водещи български предприятия. Сред значимите му професионални реализации са комплексни дизайнерски разработки за ЗММ, както и различни типове металообработващи машини. Слепцов участва в редица изложби, посветени на дизайна в България и в чужбина. Публикува текстове в специализирани издания. Неговото творчество заема важно място в историята на българския индустриален дизайн.
Поклон пред паметта му!

Поклонението ще се състои на 14 януари от 14:00 часа в храм „Успение Богородично“, Централни софийски гробища.

Напусна ни Боян Радев (1942 – 2025)

Боян Радев е сред най-значимите колекционери на изкуството, личност с изключителна роля за съхраняването на художественото наследство в България. Роден на 25 февруари 1942 в Мошино, Перник, още в младостта си той се изявява като успешен състезател по класическа борба, а след края на спортната си кариера насочва фокуса си към изкуството. От началото на 70-те години започва да изгражда колекцията си. Работи в сътрудничество със Съюза на българските художници, поддържа дългогодишни приятелства с редица художници и активно участва в културния живот на страната чрез изложби, дарения и институционални партньорства. Колекционерската му дейност има траен обществен принос, утвърден чрез значими дарения и публични представяния в национални музеи и галерии.
Отвъд мащаба на колекцията си, Боян Радев ще бъде запомнен като рядък пример за човек с дълбоко отношение към изкуството – с усет към стойностното, с вярност към художниците и с отдаденост на мисията си за събирането и опазването на нашето културно наследство. В негово лице българската култура губи не само колекционер и дарител, а пазител, съмишленик и съюзник на изкуството.

Поклон пред паметта му!

Напусна ни Владимир Иванов (1946 – 2025)

Владимир Иванов е роден през 1946 във Варна, завършва Френската езикова гимназия и специалност „Графика“ в Националната художествена академия през 1975. Работи като художествен редактор в книгоиздателство „Георги Бакалов“ – Варна. Твори в ателиетата на „Вулкан“ и е един от създателите на клуб „Вар(т)на“. От 1990 до 1994 живее и работи в Нидерландия, а от 1995 преподава във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, където става професор. Изнася лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Националната художествена академия, Художествената академия в Бреда и Кралската художествена академия в Антверпен. Той е художник с многопластово творчество, обхващащо сферите на графиката, рисунката, пластиката и инсталацията.
Владимир Иванов има над 30 самостоятелни изложби и многобройни участия в групови проекти в България и в чужбина. Негови творби са част от колекциите на Градската художествена галерия – Варна, Софийска градска художествена галерия, Националната галерия, Дрезденския графичен кабинет, колекцията „Мейджи“ в Токио, Конгресната библиотека във Вашингтон и други престижни институции. Представя над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, чрез които утвърждава присъствието си като значима фигура в българското съвременно изкуство с принос към развитието на концептуалното мислене и разширяването на визуалния език отвъд традиционните граници. Той е знакова фигура в интелектуалния и културния живот на Варна – оставя трайна следа като творец, мислител и преподавател.

Поклон пред паметта му!

Напусна ни Георги Донов (1961 – 2025)

Георги Донов е роден през 1961 в София и завършва специалност „Скулптура“ в Художествената академия при проф. Любомир Прахов през 1992. През същата година представя първата си изложба в галерия „Сапио“, следвана от множество самостоятелни изложби и десетки участия – в Националната галерия, СБХ – Шипка 6, галерия „XXL“, „Арт алея“, „Леседра“, „Сезони“, „Аполония“ и много други. Той участва в изложбите на секция „Скулптура“ на СБХ и в симпозиуми в България и чужбина. Творческият му път обхваща повече от три десетилетия активна работа в областта на скулптурата, инсталацията и концептуалните практики.
През 2021 Георги Донов отбеляза своята 60-годишнина с мащабна изложба в СБХ – Шипка 6. Тази ретроспекция представи негови знакови скулптури, инсталации и рисунки. Донов смело въвеждаше творбите си в градската среда, провокирайки с идеи и материали, които разшириха полето на съвременната българска скулптура. Той е един от най-ярките български скулптори през последните десетилетия, творец, чието име се свързва с обновяването на пластичния език и с навлизането на концептуалното мислене в българската скулптура.
Поклон пред паметта му!

Поклонението ще се състои в неделя, 7 декември, 12:30 часа, в храм „Св. Седмочисленици“ в София.