Човекът е създател на тези пространства, но апокалиптично той отсъства

от тях, излязъл е за малко, няма го у дома, преминава набързо, деперсонализиран, силует без индивидуализация. Още няколко основни аспекта може да бъдат изтъкнати. На първо място това е изявената перспектива, която с чувство за дълбочина, доминира вътрешните пространства, задава посока на тяхното възприемане. Музеят, това стерилно място, дом на паметта и забравата, е лишен от творби, но веднага прави впечатление перспективата в покривната конструкция. Човекът е нищожен в смазващо празна огромна зала, преходен и преминаващ. В останалите две творби, пресъздаващи идеята за вътрешното, фигурата на домашно животно, при това не какво и да е, а именно куче приковава вниманието. Творбата Пасаж пресъздава идеята за преход.

Слав Недев / Разрушаване

Тук перспективните съкращения са заменени от строгия фронтален поглед, а вниманието се привлича от аркирания отвор в стената като символ на преминаване. Едва в следващ момент се забелязват разрушенията по стената като израз на преходността на времето. Безспорно оригинална със своите художествени решения е творбата Разрушаване. На привидно спокойната улична обстановка е противопоставен стихиен, мощен взрив. И тук пространството е обезлюдено. За човешкото присъствие съдим по човешките дела: от една страна стремеж към култивиране, от друга – мощна експлозия като израз на вътрешно състояние. Пространствата се превръщат в

отражения на човешкия свят и нагласи, на вътрешни взривове,

на необходимостта от артикулация и подреденост. Липсва природа или ако я има, тя е култивирана, овладяна. Паметта е преходна, музеят празен. Тези творби се отличават със своята индивидуалност и разпознаваем стил, с конструктивния си и лаконичен художествен език, с прецизно и внимателно подбран изтънчен колорит. Обобщеността на формите и изчистената геометрия напомнят компютърни изображения и пикселизация. Произведенията придобиват ново значение: местата, като израз на човешки състояние, като израз на човешката природа, пространства на противопоставяне, конфликт и постоянния стремеж за търсене на баланс. Стилът на Слав Недев изпъква в съвременната живопис у нас и в настоящата изложба представя личните преживявания на автора, сближава ни сякаш с него, а пространствата се превръщат в израз на вътрешно състояние и нагласа.

Любен Домозетски
Добростан, 6 юни 2022

+++

За автора

Слав Недев е роден през 1967 година в София, където живее и работи. От 1989 година е художник на свободна практика, а през 2001 става член на СБХ, секция „Живопис“. В своето многостранно творчество, Недев използва различни медии, сред които живопис, дигитално изкуство, арт обект, инсталация и скулптура. Работата му често е вдъхновена от философията (Кант, Хайдегер), психологията (Юнг) и митологията. Природата и световното културно наследство, както музиката и литературата са други извори на емоции и рефлексии, които намират израз в неговите произведения. Слав Недев е носител на различни награди и стипендии, по-важни от които са: две награди (първа и втора) в два конкурса за пластика в публична среда в град Казанлък; стипендии за пребиваване в Oberpfälzer Künstlerhaus, Швандорф, Германия и Cité Internationale des Arts, Париж и др. Наред с множество самостоятелни изложби, той е автор на две скулптури в парк Розариум, Казанлък. Куратор е на груповите изложби C (Carbon), (2019, галерия Червената точка, София) τόπος - topographies - ...topias, (2016, галерия Райко Алексиев, София). Участвал в международни симпозиуми в страна и чужбина. Негови творби се намират в частни (Imago Mundi, Fondazione Benetton, Тревизо, Италия; Siddhartha Arts Foundation, Катманду, Непал) и публични (Beijing International Art Biennale; СГХГ, София, Съвременно българско изкуство, НБУ, София) колекции.

Член на СБХ от 2001. Член на управителния съвет на СБХ от 2021.

+++

Повече за художника можете да видите тук:

+++

Точната локация на галерия Depoo можете да видите

тук