Светът на Виолета Гривишка е хармоничен, вътре в него не съществуват контрапунктни и конфликтни противопоставяния. Материята е духовна и духовността е превъплътена в материя.

Прави впечатление, че наименованията на картините в нейната изложба, се стремят към максимална конкретност: отбелязват географското обозначение на мястото, породило съответната идея. Това не е просто авторски трик, за да се засили внушението за достоверност. В повечето случаи изображението наистина е взело повод и е възникнало от реално състояла се среща и скицата за нея, това е само поводът, който не превръща представеното в пътни бележки. Срещата затова е среща, защото се осъществява на

граничната линия между човека и околния свят.

Разбира се, това е свидетелство за този свят, но наравно с това, а в случая с изкуството и много повече от това, то свидетелства за личността на художника, за неговите настроения, чувства, размисли, идеали, очаквания и надежди за бъдещето.

В картините на Виолета изображението на природата винаги и по право заема осезаемо място. Това е безспорно, но не мисля, че само по себе си е достатъчно в общуването на зрителя с нейните картини.
Природата е присъствала и присъства в съзнанието на човека и на човечеството от незапомнени времена до наши дни. Ако има нещо, което се е променяло през епохите и хилядолетията, това са отношенията и взаимовръзките между човека и природата.

Иска ми се обаче да вярвам, че в съвременния свят вече е осезаем един процес на ново, различно отношение между човека и природата. Красиво потвърждение на това са и представените картини на Виолета. Утвърждава се съзнанието, че когато човек потъпква и унищожава околната среда, фактически той потъпква и унищожава и самия себе си. Неговият вътрешен свят не е нещо изолирано, а се оформя и предопределя преди всичко от отношението му към заобикалящите го. Унищожавайки другите, той унищожава себе си. Както във физически, така и в духовен план. Подкрепяйки другите, той оформя и обогатява себе си. Също така както физически, така и духовно.

Двете същности не си противостоят и не се борят за надмощие една спрямо друга. Те на равна нога участват в общ единен свят. Приветливи са, настроени са приятелски помежду си, бих могъл дори да кажа, взаимно се привличат и обичат. За нашите всекидневни представи това може да изглежда странно, дори направо невероятно, защото сме свикнали да делим нещата на материални и духовни, на мъртви и живи и да отричаме способността им за собствен живот, но в художествения свят на художничката не съществува подобно разделение. Те всички имат свои духовни стойности и присъствие и всички участват по свой собствен начин в живота на вселената.

Ако все пак потърсим движение в този хармоничен свят, ще го открием в неговия общ устрем към възвисяване. Виолета е убедена в духовната същност на нещата, но наред с това тя постоянно търси

скритите импулси, които ще изведат съществуващата духовност на високи нива.

На всички нас, хората, ни предстои дълга еволюция към съвършенството.

Стефан Танев