откриване: 16 септември, сряда, 18:00

ТЯ
За изложбата на Валентин Старчев – Старчето

Познавам Валентин Старчев от времето, когато той, като спринтьор на 400 метра, бе достигнал върховете на балкански шампион. Това бе в далечното шесто десетилетие на ХХ век. И тогава, и в следващите години, в които, смея да твърдя, ни свърза дълго приятелство, съм се учудвала на изтънченото му общуване с хората, на мярата, която излъчваше в обноските, т.е. на ръката разстояние – неговата примерена дистанция, отделяща го от тълпата. Този финес и деликатност се прояви по-късно дори и в начина, по който той се отнасяше към материала, придобиващ в ръцете му тази форма и стилистика, следвана последователно през годините, бележеща разпознаваемия негов стил. Така неслучайно изложбите му се превръщаха в културно събитие.

В настоящата изложба, година след миналогодишната, с която той отбеляза своя деветдесетгодишен юбилей, са включени седем нови пластики, посветени на Тя – Жената, създадена от Бога след четирите стихии: огън, земя, вода и въздух, т.е. на петата стихия, която съдържа всичките – Любовта. Тази, която се движи от нашата зависимост от ласка, приемане и зов за взаимност. Любовта сама за себе си. Любовта, родена от алхимията на необяснимото привличане, от ирационалността, от неяснотата, от забравата за себе си и освобождаване от всякакви зависимости и потъване в бездната на Нищото, в забравената чистота, което предполага съпричастност и висше себеотдаване, пълна загуба на собственото Аз.

Случайно ли е, че в настоящата изложба този и сега поразяващ с младежкия си вид и изтънченост наш приятел, получил странно защо прозвището Старчето, ни връща чрез познатото формоизграждане, деликатно изведен силует и деперсонализиране на своите пластики, към изконното състояние на любовта, загърбено днес, но може би не и забравено завинаги?!

Аксиния Джурова
10.08.2026

+++

Изложбата се реализира с подкрепата на Markovstudio Ltd.

+++

За автора

Валентин Старчев е роден през 1935 в Стара Загора. През 1959 завършва Художествената академия, специалност „Скулптура“, при проф. Марко Марков. Работи в областта на монументалната и кавалетната скулптура, монументално-декоративната скулптура, малка пластика, медалиерно изкуство – ордени и монети и др.
Професионалната му биография е неразривно свързана с активна художествена практика и с дългогодишна преподавателска работа: от 1964 е преподавател, в последствие – доцент и професор, а след това и ръководител на катедра в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където под неговото ръководство поколения български архитекти получават професионална подготовка. Наред с академичната си дейност проф. Старчев има доказан обществен принос към художествения живот: в периода 1979 – 1985 е секретар на СБХ, а през 1985 – 1989 е заместник-председател. Заеманите от него длъжности го поставят сред ключовите фигури, пряко участвали в управлението и публичното представяне на българското изобразително изкуство в този сложен исторически контекст.
Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия. Участвал е в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ (Западна Германия), Холандия, Чехия и др.
Негови скулптурни творби се намират в колекциите на музей Миделхайм, Антверпен – Белгия, Музей „Лудвиг“, град Аахен – Германия, Колекция „Арт Център Юго Вутен“ – Белгия, Фондация „Арт диалог“ – Франция, Националната галерия, частни колекции в България, Италия, САЩ, Холандия, Белгия, Япония и др. Негови творби са подарени на папа Йоан Павел II, Хуан Карлос, Херберт фон Караян и др. В колектив Старчев е автор на монетата „Св. Климент Охридски“ и на ордените „Стара планина“ и „13 века България“.
Валентин Старчев е носител на значими държавни отличия: удостоен е със званието „Народен художник“ през 1986 година и с орден „Народна република България“ – втора степен през 1985 година.
Сред неговите монументални произведения са: „1300 години България“ – София, „На загиналите поети в България“ – София, Паметник на съпротивата – Бургас, „Братска могила на падналите за свобода“ – Плевен и Стара Загора, Паметник на 14-те изгорели войници – София, Паметник на Пенчо Славейков (бюст) – Брунате, Италия, Паметник на Капитан Петко Войвода (бюст) на Алеята на Гарибалдийците в Рим, Паметник на Митрополит Методи Кусев и Паметник на Капитан Петко Войвода – Стара Загора, Паметник на Капитан Петко Войвода в Киев – Украйна, Паметник на Йордан Йовков (бюст) – София, Паметник на Антим I (бюст) в Одрин и в София, Паметник на Васил Левски (бюст) и Паметник на Христо Ботев (бюст) в Цариброд (Димитровград), Сърбия, Монументална пластика „Гълъби“ (ЕКСПО’70) – Осака, Япония, и редица други.