откриване: 28 октомври, сряда, 18:00 часа

Картините, които представям в настоящата изложба в София, в зала 2А на СБХ, или така наречената „черна зала“, са рисувани през последната една година. Повечето от тях са големи като формат,

изпълнени върху нетрадиционни основи, които много често използвам, а именно негрундиран плюш, шкурка, дърво, големи листове хартия и негрундирано зебло.

Първоначалната ми идея беше да са монохромни, изпълнени в черно-бели хармонии с няколко цветни акцента. В последствие развих настоящата си идея, тъй като първата ми се стори доста формална и използвах повече цветни хармонии.

Произведенията са групирани в няколко цикъла, а имено „Опуси“, „Пътища“, „Звукът на тишината“. Включих и пет картини, рисувани през периода 1990 – 1995, като възможност за съпоставка в логичния пластичен път, който винаги съм следвал.

В по-голямата си част форматите са силно издължени във височина или ширина, което внушава динамика. Включил съм и двайсетина картини с по-малки формати, за да се получи ритъм на цяла експозиция.

Продължавам да следвам и развивам разбирането си за естетическото в картинното пространство, като емоционално възприятие, почиващо на реални състояния.

– Проф. Димитър Чолаков

+++

За творчеството на Димитър Чолаков

„Картините на Димитър Чолаков са визуална загадка, но и своеобразна литература, която въвлича в действие. Погледът се увлича от развитието на фактурата и цветовото уплътняване в монохромна хармония. Образът е буквален анализ на състояния, но и на материалността, която характеризира света.
Всъщност това, което създава художникът, е условност, която пресича по различни и необичайни траектории реалността. И така, предметна и абстрактна, тактилна и условна, това е живопис, която е автономна и със своята автономност е ключ към безкрайните трансформации на съвремието.“

– Димитър Грозданов

„Ако може една живопис да се каже, че е живописна – светът на Димитър Чолаков е част от нея. Без да е сюжетно определена, това е живопис на определени и дълбоки състояния, които само една изтънчена човешка природа може да постигне. Изящна и красива като форма, привлекателна, без да е сладникава, драматична, без да е тежка и обременяваща, живописта на Димитър Чолаков е автономна и независима, подчинена единствено на авторската душевност и на пластичния закон – разбран и тълкуван от неговата неповторимост.“

– Светлин Русев

„Композициите на Димитър Чолаков са богати с неподправеността на пластичния език, който приковава вниманието на любители и познавачи на изкуството. Рисувайки, той ни дава възможността да се докоснем до една живопис, топла по свето чувство и жизнерадост, изпълнена с акордите на една светла хармония. Това е Димитър Чолаков – личност и творчество, които напълно се покриват.“

– Димитър Киров

„Не може да се сложи етикет на творчеството на Димитър Чолаков, ще звучи банално, то не е подчинено на никакъв „-изъм“.
Има един термин на Аристотел – „ентелехия“, т.е. нематериалното дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство. Това е усещането, което получавам от неговите платна, за нещо извън времето и пространството, което не се помества в никаква квалификация. Това е магията, която излъчват работите на Димитър Чолаков.“

– Георги Божилов – Слона

+++

За автора

Димитър Чолаков е роден през 1954 в град Попово. През 1973 завършва Художествената гимназия в София, а през 1981 – Националната художествена академия, специалност „Живопис“, при акад. Светлин Русев. От 1990 до 2013 е директор на Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище. От 2002 е доцент, а от 2006 – професор по живопис в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ в катедра „Визуални изкуства“.
Творческата му биография е изключително богата с многобройни участия в групови изложби, пленери, конференции, участия в състав на журита и като ръководител на арт проекти. Има над 80 самостоятелни изложби, последните от тях са: „Живопис“ (2023) в СБХ – зала „Райко Алексиев“, София; Галерия „Пролет“, Бургас (2023); ГХГ „Дечко Стоев“, Поморие (2023); „Завръщане в белия град“, Попово (2021); ХГ – Карлово (2020); „Морско лято“, галерия „Ларго“, Варна (2020); „Пътека през времето“, ХГ „Никола Маринов“, Търговище (2020). Над 120 са участията му в групови изложби в България и в множество европейски градове: Рим, Дубровник, Москва, Мадрид, Истанбул и други.
Димитър Чолаков е отличаван с редица награди за своите постижения, някои от последните са: Голямата награда за живопис на националната изложба „Натюрморт“, Поморие (2025); Национална награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил (2023); Голямата награда на IX международно биенале „Изкуството на миниатюрата“, Русе (2023); Голямата награда „Сирак Скитник“, Сливен (2022); Наградата на БХГ „Петко Задгорски“ от Национална изложба „Акварел“ на името на Ненко Токмакчиев, Бургас (2020); Голямата награда за живопис „Лудогорие“, Разград (2013). Голямата награда за живопис от Националния конкурс за живопис, скулптура и графика „Алианц“ – България (2008); Награда за живопис в Националната изложба на учителите, В. Търново (2002); Награда за живопис на изложбата „Музика – визия“, Русе (1995); Награда на изложбата „Олимпийски идеали“, София (1994); Награда на изложбата „Кюстендилска пролет“, Кюстендил (1993); Награда на изложбата „Човекът и морето“, Варна (1992); Награда на СБХ за живопис на Младежката изложба, София (1989); Международна награда за живопис „Микети“, Италия (1988).