
.jpg)
откриване: 28 октомври, сряда, 18:00 часа
Картините, които представям в настоящата изложба в София, в зала 2А на СБХ, или така наречената „черна зала“, са рисувани през последната една година. Повечето от тях са големи като формат,
изпълнени върху нетрадиционни основи, които много често използвам, а именно негрундиран плюш, шкурка, дърво, големи листове хартия и негрундирано зебло.
Първоначалната ми идея беше да са монохромни, изпълнени в черно-бели хармонии с няколко цветни акцента. В последствие развих настоящата си идея, тъй като първата ми се стори доста формална и използвах повече цветни хармонии.
Произведенията са групирани в няколко цикъла, а имено „Опуси“, „Пътища“, „Звукът на тишината“. Включих и пет картини, рисувани през периода 1990 – 1995, като възможност за съпоставка в логичния пластичен път, който винаги съм следвал.

В по-голямата си част форматите са силно издължени във височина или ширина, което внушава динамика. Включил съм и двайсетина картини с по-малки формати, за да се получи ритъм на цяла експозиция.
Продължавам да следвам и развивам разбирането си за естетическото в картинното пространство, като емоционално възприятие, почиващо на реални състояния.
– Проф. Димитър Чолаков
+++
За творчеството на Димитър Чолаков
„Картините на Димитър Чолаков са визуална загадка, но и своеобразна литература, която въвлича в действие. Погледът се увлича от развитието на фактурата и цветовото уплътняване в монохромна хармония. Образът е буквален анализ на състояния, но и на материалността, която характеризира света.
Всъщност това, което създава художникът, е условност, която пресича по различни и необичайни траектории реалността. И така, предметна и абстрактна, тактилна и условна, това е живопис, която е автономна и със своята автономност е ключ към безкрайните трансформации на съвремието.“
– Димитър Грозданов
„Ако може една живопис да се каже, че е живописна – светът на Димитър Чолаков е част от нея. Без да е сюжетно определена, това е живопис на определени и дълбоки състояния, които само една изтънчена човешка природа може да постигне. Изящна и красива като форма, привлекателна, без да е сладникава, драматична, без да е тежка и обременяваща, живописта на Димитър Чолаков е автономна и независима, подчинена единствено на авторската душевност и на пластичния закон – разбран и тълкуван от неговата неповторимост.“
– Светлин Русев
„Композициите на Димитър Чолаков са богати с неподправеността на пластичния език, който приковава вниманието на любители и познавачи на изкуството. Рисувайки, той ни дава възможността да се докоснем до една живопис, топла по свето чувство и жизнерадост, изпълнена с акордите на една светла хармония. Това е Димитър Чолаков – личност и творчество, които напълно се покриват.“
– Димитър Киров
„Не може да се сложи етикет на творчеството на Димитър Чолаков, ще звучи банално, то не е подчинено на никакъв „-изъм“.
Има един термин на Аристотел – „ентелехия“, т.е. нематериалното дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство. Това е усещането, което получавам от неговите платна, за нещо извън времето и пространството, което не се помества в никаква квалификация. Това е магията, която излъчват работите на Димитър Чолаков.“
– Георги Божилов – Слона

+++

За автора
Димитър Чолаков е роден през 1954 в град Попово. През 1973 завършва Художествената гимназия в София, а през 1981 – Националната художествена академия, специалност „Живопис“, при акад. Светлин Русев. От 1990 до 2013 е директор на Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище. От 2002 е доцент, а от 2006 – професор по живопис в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ в катедра „Визуални изкуства“.
Творческата му биография е изключително богата с многобройни участия в групови изложби, пленери, конференции, участия в състав на журита и като ръководител на арт проекти. Има над 80 самостоятелни изложби, последните от тях са: „Живопис“ (2023) в СБХ – зала „Райко Алексиев“, София; Галерия „Пролет“, Бургас (2023); ГХГ „Дечко Стоев“, Поморие (2023); „Завръщане в белия град“, Попово (2021); ХГ – Карлово (2020); „Морско лято“, галерия „Ларго“, Варна (2020); „Пътека през времето“, ХГ „Никола Маринов“, Търговище (2020). Над 120 са участията му в групови изложби в България и в множество европейски градове: Рим, Дубровник, Москва, Мадрид, Истанбул и други.
Димитър Чолаков е отличаван с редица награди за своите постижения, някои от последните са: Голямата награда за живопис на националната изложба „Натюрморт“, Поморие (2025); Национална награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил (2023); Голямата награда на IX международно биенале „Изкуството на миниатюрата“, Русе (2023); Голямата награда „Сирак Скитник“, Сливен (2022); Наградата на БХГ „Петко Задгорски“ от Национална изложба „Акварел“ на името на Ненко Токмакчиев, Бургас (2020); Голямата награда за живопис „Лудогорие“, Разград (2013). Голямата награда за живопис от Националния конкурс за живопис, скулптура и графика „Алианц“ – България (2008); Награда за живопис в Националната изложба на учителите, В. Търново (2002); Награда за живопис на изложбата „Музика – визия“, Русе (1995); Награда на изложбата „Олимпийски идеали“, София (1994); Награда на изложбата „Кюстендилска пролет“, Кюстендил (1993); Награда на изложбата „Човекът и морето“, Варна (1992); Награда на СБХ за живопис на Младежката изложба, София (1989); Международна награда за живопис „Микети“, Италия (1988).
+++
фотограф (откриване): Виолета Апостолова – Лети
фотограф (интериори и творби): Елена Спасова




.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
