откриване: 14 октомври, сряда, 18:30 часа

Спонятието „Син ум“ (Blue Mind) се назовава онова особено състояние на притихнало внимание, в което човек попада, когато се намира край вода. Сред акварелите на Андрей Янев то не се нуждае от дълго обяснение. Водата, хоризонтът, светлината, прозрачността на цвета въвеждат в друго време – време на разлив, на оттегляне, на тихо вътрешно движение.

Изложбата „Син ум – акварелни състояния“ насочва към една естествена част от образния свят на художника, в която

проблясва чувствителността на човек, роден край морето.

То присъства в акварелите на Андрей Янев като пространство, където гледането постепенно се превръща в съзерцание.

Така не е случайно, че прологът към изложбата е изграден върху творби от серията „Портали“ – те подсказват на градския шум да заглъхне и на сюжетите от ежедневието да се отдръпнат.

Тогава, при тази фина промяна на възприятията, „синият ум“ се разгръща в забавения ритъм на подредбата в основната зала, където

паузите са покрити с музика.

Там гласът на Андрей Янев изпълва пространството така, както пигментът се разлива в неговите създадени през последните три десетилетия акварели – разтваря се, оставя следа, понякога почти изчезва.

В най-новите работи от 2026 година тази линия продължава, а речникът на художника става сякаш още по-свободен – той опитва да улови неуловимото било чрез „Отражения“, може би замислен „Между два кипариса“, поглеждайки „Някъде отвъд“ или водейки „Разговори с безкрая“, докато изложбата „Син ум – акварелни състояния“ отваря място за притихване в самия център на вихреното есенно оживление на града.

+++

Куратор на изложбата: Елисавета Станчева
Изложбена сценография: Петър Митев

+++

За автора

Андрей Янев е роден през 1965 в Бургас, учи в художественото училище в Казанлък, завършва Националната художествена академия със специалност стенопис в класа на проф. Мито Гановски и специализира художествен емайл в Санкт Петербург.
Така, между измеренията на монументалната и камерната живопис, той изгражда и развива своята лична теория за образа. Нейната територия, след десетки самостоятелни изложби в България и чужбина, остава устойчиво притихнала – изпълнена с мълчаливо присъствие, невидими следи и очакване.
През годините Андрей Янев многократно се завръща към Атон – към неговите манастири, пътища и кипарисови свещи, видимо докосвайки се до невидими селения. Оттам сякаш идва и дълбочината, с която художникът гледа към водата – морето в неговите акварели е пречистено от драматичността на сюжета и сведено до полупрозрачно, безкрайно разливащо се пространство. То застава като свидетелство за дисциплината на съзерцанието и за особения синкоп в ритъма на материята, както тя е разказана от автора.