откриване: 1 октомври, четвъртък, 18:00 часа

Дора Кънчева (1926 – 2013) е една от значимите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Родена е в Стара Загора на 5 юни 1926, в семейство, свързано с изкуството. Баща ѝ, художникът Ганю Койчев, завършва Държавното рисувално училище в ателието на проф. Иван Мърквичка. Самата тя избира същия път и постъпва в Художествената академия в София, където учи живопис при проф. Дечко Узунов. Именно от него възприема увереността в емоционалната сила на цвета и свободата да следва собственото си живописно усещане. Освен семейната среда влияние върху развитието на художествения ѝ стил оказва приятелството с художничките Славка Денева и Лика Янко. Съвместното рисуване на пленер в търсене на

сюжети, отговарящи на нетрадиционните им разбирания за пейзаж, е основата на живописния маниер на Дора Кънчева.

Пейзажи от Балчик, Мелник, Арбанаси, Пловдив, Созопол, Родопите и стара София, църкви и манастири, стари къщи и улици, дървета, човешки фигури, натюрморти и почти приказни композиции постепенно изграждат един разпознаваем свят. В него реалното и въображаемото често се преплитат, формата се освобождава, а цветът се превръща в основен носител на настроение и смисъл и е може би най-точният път към разбирането за живописта на Дора Кънчева. Ярък и наситен, понякога експресивен и необуздан, друг път тих и хармоничен, цветът не следва буквално натурата, а усещането за нея. Самата художничка рисува с необикновена жизненост почти до края на живота си. За нея денят пред статива е празник, а живописта – начин да гледа към света с любопитство, радост и удивление.

Тази свобода остава определяща за цялото ѝ творчество.

+++

Експозицията „Дора Кънчева. Тихият говор на цветовете“ представя над 110 произведения, създадени в различни периоди от дългия творчески път на художничката, като проследява развитието ѝ от ранните пейзажи и по-ясно изградените композиции до все по-свободната, експресивна и на моменти почти абстрактна живопис от зрелите ѝ години. Това превръща изложбата не само в отбелязване на една годишнина, а и във възможност за нов поглед към мястото на Дора Кънчева в историята на българското изкуство.

Представени са творби от фондовете на СГХГ, Националната галерия, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия – Пловдив. Наред с познати произведения са представени и творби, останали десетилетия извън публичното пространство. Значителна част от тях са от частни колекции и досега рядко или за пръв път се показват пред публика.

+++

Изложбата се организира със съдействието на Съюза на българските художници, Галерия „Роял“, Колекция „Мила Чобанова“ и е съпътствана от каталог.

+++

Куратори на изложбата: Аделина Филева и Марин Добрев.

+++

За автора

Дора Кънчева е родена през 1926 в Стара Загора, в семейството на Ганю Койчев. През 1951 завършва живопис в Националната художествена академия при проф. Дечко Узунов. Приета е за член на Съюза на българските художници през 1963. Дора Кънчева открива първата си самостоятелна изложба в София през 1966. Следват над двадесет самостоятелни изложби, участия в пленери и представяния в България и чужбина. Нейни произведения постъпват в музейни и частни колекции у нас и в редица държави по света.
През 1977 е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ за заслуги към българската култура, а през 2008 е удостоена с първата награда „Лика Янко“.
Съюзът на българските художници отбелязва 80-ата ѝ годишнина с голяма юбилейна изложба през 2006 година (от 14 до 29 юни). През 2009 е организирана изложба в зала „Райко Алексиев“ с куратор Филип Зидаров (от 8 до 22 юли). Художничката напуска този свят през 2013 година.
Представителна ретроспектива е показана след кончината на художничката, едва през 2022 година – „Дора Кънчева. Моите пътища“, юни – октомври, в ателие-галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия.