Не са много примерите, при които по стечение на обстоятелствата или по някакви други неведоми причини даден випуск, какъвто е случаят със скулпторите, представени в настоящата изложба, устоява на превратностите на времето и на съблазните на деня и двадесет години след завършването на НХА успява отново да се събере в почти пълен състав за да организира

интересна и съдържателна експозиция.

Констатацията е, че всички представени автори продължават да се занимават със скулптура, т.е. не са изневерили нито на първоначалното си призвание, нито на професионалната си насоченост.

В плаката за изложбата четем имената на Андрей Стоянов, Борис Борисов, Васил Василев (поради това, че не е в България, той не участва в изложбата), Валентин Славчев, Винсент Мицев (участва „виртуално”, чрез фотодокументация и текст), Огнян Петков, Райнис Гелов, ст. преп. Радослав Симеонов, доц. Цветослав Христов. Изложбата включва и творби на Илия Гълъбов, който не е споменат в афиша. Откроява се и почетното участие на Емил Попов със силно експресивната творба „Вълчицата” и на Георги Чапкънов със серия великолепни анималистични рисунки и графични творби. Емил Попов е бил асистент на проф. Даскалов, а Георги Чапкънов е преподавал рисуване на бъдещите скулптори.
На снимката, по средата на залата, фронтално срещу входа, е репродуцирана част от комплекса „Христо Ботев” в Калофер, по-конкретно релефът „Саможертва” на Димитър Даскалов. Този момент насочва към основното съдържание на експозицията. По своя замисъл тя е преди всичко мемориална – едновременно своеобразна равносметка за един значителен период след завършването на специалността „Скулптура” в НХА и заедно с това организирана в памет на този изтъкнат художник, който ни напусна сравнително неотдавна.

Очевидно професорът е предоставял значителна свобода на своите студенти и ги е насърчавал да осъществяват смели експерименти и търсения. Всички участници в експозицията се различават един от друг, те не са формирани „по образ и подобие” на своя „Даскал”. Това е много важно и ценно качество както на преподавателя, така и на неговите студенти, които са съумяли да извлекат, в най-добрия смисъл на думата, максимална полза за себе си от тези специфични особености, съпътствали тяхното професионално израстване. Виждаме наистина голям диапазон от образни решения – от декоративни и малки пластики с изяществото, лекотата и стройния рисунък на формалните решения, до експресивните, масивни и подчертано монолитни и компактни като формоизграждане каменни пластики. Портрети, фигури, пластики от дърво, съставни „инсталации”, напомнящи т. н. „objects trouves”, се редуват в залата. Във фотоси са показани и реализирани проекти за скултури в околна среда. Рисунките, които имат ролята понякога и на подготвителни скици, а друг път са самостоятелни творби, допълват общото добро впечатление.

Изложбата свидетелства както за индивидуалните насоки, стилови, тематични и формални особености на всеки един от участниците, така и за високото ниво на майсторството и подчертаното чувство за професионална отговорност, които очевидно са колкото лични качества, толкова и заслуга на проф. Димитър Даскалов.