Галерия (8)

Живопис

Откриване: 17 ноември (четвъртък) 2022, 18:00 часа

+++


Николай Тодоров за изложбата си „Тишина“:

От много години се интересувам от първичното, изначалното. Връщането назад в древността и търсенето на архетипа, като здрава основа, върху която може да се изгражда едно съвременно изкуство. 

Ползвайки наследството, завещано ни от нашите предци, постепенно се връщах назад във времето, минах през Шумерските клинописи и през по-ранните тайнствени изображения в пещерата Магура, които са изключително изчистени в графично отношение и са космически послания. Като накрая достигнах до първичните знаци – спирала, концентрични кръгове, първични резки и вдлъбнатини. Те са изначални. Това са първите прояви на разумна човешка дейност, когато човекът се е намесил изключително деликатно в природата, отнасяйки се към нея с преклонение и дълбоко уважение. И в същото време е заявил категорично своето присъствие. 

Първичните знаци – универсални и изчистени до съвършенство, притежават изключително мощна енергия. Точно тази лаконичност, сакралност и чистота ме вълнуват и вдъхновяват да рисувам. 

Когато ги вплитам в тъканта на картините, пречупени през творческото ми въображение, обогатени с моята енергия, се получава силно въздействащо произведение на съвременното изкуство, излъчващо фини високочестотни вибрации. Наслагвам древните знаци върху природни структури, които са претворени и стилизирани, така че да станат неразделна част от композицията. 

Активното общуване с природата и интересът ми към древността ми помагат в моето духовно развитие и в целта, която преследвам да живея в ТИШИНА. Тя е едно състояние на благоговение на душата, на постигната вътрешна духовна хармония, на повишаване на вибрациите, на просветление, на духовно израстване и силна връзка с висшия космически разум. Древните траки и по-късно богомилите, като носители на истинските божествени ценности са търсели и живеели в тишина. В състояние на ТИШИНА, човек достига до пречистване и смирение. В картините, които рисувам се стремя да изчистя идеята и своя пластичен изказ,

и да достигна до един естетически минимализъм.

Стъпвайки върху своя професионален опит се опитвам да стана по-събран и стегнат в колоритно и композиционно отношение, и в същото време давам превес на енергийното насищане и въздействие на произведенията. 

Картините са изпълнени в уникална, авторска смесена техника върху платно. Релефни са и стоят подчертано материални и тежки, и носят една висока художествена естетика. Така съчетавам фината идея с грубата материалност. Ако човекът е съзнание във видима, материална форма, картината е материализирана съзнателна идея. 

Това, което правя и към което се насочвам в моето изкуство е синтез на природни структури, древни знаци, релеф, усещане за камък и вечност, положителна енергия, живот в ТИШИНА и стремеж към СВЕТЛИНАТА. 

Николай Тодоров / Генезис IV



+++



проф. д-р Чавдар Попов:
Изложба живопис на Николай Тодоров

Показаните картини представляват специфична комбинация между няколко основни начала: строго обмислена, уравновесена композиция; изчистени геометрични и опростени фигуративни знаци; аскетични живописни тоналности, оживени от богата релефна фактура, при които цветът е редуциран и като правило„дехроматизиран“. 

Художникът се стреми да намери съответната пластическа формула на мирогледни, екзистенциални проблеми, които отвеждат вниманието на зрителя

далеч отвъд индивидуалното и субективното начало,

тъй като имат значение за културната и родовата идентичност, за историческата памет. По същество става дума за твърде своеобразни образни притчи в материал, които имат отношение към най-същностните аспекти на битието, на живота ни като човешки същества тук, на Земята. 

Съчетанието на цветовата маса и на графизираните акценти придава на платната известна двойственост: те са едновременно и живописни творби, създадени от автор, изцяло потопен в съвременното изкуство, и заедно с това напомнят асоциативно за някакви странни петроглифи, руни или кой знае какви графеми, които се разполагат в полето на дописмената култура, като по този начин не само допълват, но и обогатяват пластическата проблематика на самата картина. 


проф. д-р Чавдар Попов 



+++


Румен Серафимов:
Визуалната археология на Николай Тодоров

Николай Тодоров има изградена ясна представа за характера на своето изкуство и за стиловата посока, в която ще го развива. Очевидно проявява и силна воля, за да я следва, независимо че този вид изкуство не предполага и не обещава комерсиален успех в днешната свръхматериална и духовно ограничена обществена и културна среда. Той сякаш е приел стоически ролята на артистичен отшелник, който пази своята естетическа вяра и неотклонно създава все по-мащабни нейни изображения. За моя радост мащабът не се изразява само във все по-големите формати на творбите, а преди всичко в зрелостта и културата при изграждането на един енигматичен и драматичен образен свят. Този свят търси импулси от древните култури, пренася от тях някакви състояния на трагично разпадане, на безвъзвратно отмиране във времето, на самотно съществуване на отделни свидетелства и знаци от нещо могъщо и цялостно. И заедно с това е въплътено усещането за трайност, плътност и монолитност на оцелелите фрагменти в културен и духовен контекст. Тодоров поставя тези фрагменти в много по-изразителни композиции, с по-сложни отношения между самите тях като структуриране, пластични и цветни характеристики. Това усещане за визуална археология се предизвиква и от особената техника на пластическо изграждане на работите. Николай Тодоров буквално моделира цялата повърхност на картината с хартиена каша и някои други материали. Получава се

силно „материална“ , почти „скулптурна“ живопис,

която носи в себе си огромна сетивност и плътност на формата. Колорирането на тази релефна повърхност е направено културно и с вкус – в сложни и дълбоки хармонии от охрови, сиви, сивосини, керемидени и дори черни тонове. Една от най-впечатляващите големи творби („Тишина“, 160/300 см.) е изцяло в черно, само с изразителни вдлъбнати следи по абстрактната сетивна повърхност. 

Николай Тодоров / Тишина, 160/300 см.



Дълбоките и драматични състояния в изкуството на Николай Тодоров са постигнати без никакъв разказ, без фигуративни обяснения, само с метафизично и абстрактно композиране на сетивно-пластични структури. В една наситена тишина те изразяват всеобщия дух на човешкото безпокойство, вглеждане в стари архетипи и съвременни състояния, търсене на философските смисли, потъване в неизбежната деструкция, медитиране в черната празнота, преоткриване на загубената мъдрост, събиране и съхраняване на важните човешки символи, съграждане на персоналния свят на спасението и хармонията. Тези и други значения в творбите, както и впечатляващият пластичен стил и култура в изграждането им, поставят Николай Тодоров във високите равнища на изкуството. 

Румен Серафимов


+++


За автора

Николай Тодоров е роден на 24 октомври 1960 в Добрич. През 1990 завършва Националната Художествена Академия, специалност „Стенопис“ при проф. Димо Заимов. Има над 35 самостоятелни изложби. Много участия в национални и международни изложби и пленери. Работи в областта на живописта, рисунката, колажа, монументалните изкуства.

Негови творби притежават Националната художествена галерия, СГХГ, ХГ – Добрич, ХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, художествена галерия – Стара Загора, художествена галерия – Балчик, Занко Aшрам, Табарц, Германия; музеят „Белльо Пинейро – Ел Ферол, Испания; компанията „Кока-Кола“, американският президент Бил Клинтън; и много частни колекции в България и чужбина: Испания, Швеция, Франция, Германия, Македония, Шотландия, Русия, Румъния, Казахстан, Индия и САЩ. Николай Тодоров е носител на множество награди, между които 2021 – награда на областен управител – Габрово,  национална изложба „Мостове“ – Габрово; 2016 – награда на Министерството на образованието на национална изложба на художници – педагози – В. Търново; 2013 – награда на СБХ на национална изложба на художници – педагози – В. Търново; 2010 – награда за принос в духовното развитие на град Добрич; 2015 – номинация за награда на изложба на СБХ – София; 2014 - номинация на Община Бургас за живопис на биенале „Приятели на морето“; 2018, 2016, 2012, 2010 – номинация за участие във финалния кръг на национален конкурс „Алианц – България“ – София.             

Член на Съюза на българските художници от 2010.


+++


Снимки от откриването на изложбата в зала Райко Алексиев, СБХ, можете да разгледате тук: