откриване: 9 юли, вторник, 18:30 часа

Изложбата се реализира като награда на галерия-книжарница „София прес“ – самостоятлна изложба, дадена на Света Атанасова през 2023 за участието ѝ в Националната изложба конкурс за живопис и скулптура 2023 / Млади български художници, организирана от г-н Тодор Стайков със съдействието на СБХ.

+++

Суровият, жив, дори някак невротичен интерес към дивата непосредствена природа е постоянно присъстващ и добре разпознаваем мотив в работите на Светослава Атанасова. Изборът и употребата на временни, естествени материали като гипс, дърво, глина, слама, коноп, тиня, восък и др., които бързо се разграждат и не остават трайни следи след себе си, говори достатъчно за цялостния патос на нейното творчество. В произведенията на Света Атанасова природата е представена като постоянстващ предмет на едно многопластово, но свободно от човешка намеса пространство за художествени съзерцания. Идеята за пейзаж обаче пренася тези станали обичайни за художничката търсения на едно ново, бихме могли да го наречем, мета равнище. В този смисъл в основата си концепцията на настоящата работа „За пейзажа в скулптурата“ се заключава в това да очертае само идеално възможните траектории на художественото възприятие, като извайва и композира

отделни временно-веществени пластични еквиваленти на непосредствената природна среда

в нейните многостранни явления, като по този начин създава не просто условия за фрагментиран художествен опит – обикновено свързан със съзерцанието, в случая, на отделни и устойчиви във времето скулптурни обекти – а единно време-пространство за цялостно естетическо преживяване на природата, на живата естественост в нейната непосредственост, първичност, суровост и простота.

Пейзажът в скулптурата, по думите на авторката, е „идеализирано моментно състояние на природната среда“, а не устойчив веществен обект, създаден, за да поражда илюзията за присъствието на непосредствената природна действителност. Нека да видим какви обаче биха могли да бъдат естествените първообрази на тези временно-веществени пластични еквиваленти, участващи в изграждането на идеално-архитектоничната структура на скулптурния пейзаж при Света Атанасова. Това са камъни, потоци, дървета, клони, почви, корени, стада, глутници, ята сухи листа и треви, сняг и др. естествени образования. Пейзажът на Света като скулптурен концепт стилизира това многообразно от естествени природни явления в себе си, превръщай го в един вид идеален метаобект, очертаващ границите на художественото съзерцание на природата, полагайки пластичната употреба на времето като категория на човешкия опит и на човешкото естетическо преживяване. В живописта това време е застинало в простотата или пък в сложността на статичната композиция. Тук в скулптурата обаче тази застиналост на пейзажа има динамично-композиционен характер. Художественият поглед както на автора, така и на зрителя, е призован да обхожда свободно временно-веществената определеност на пространството и да композира за себе си своето собствено естетическо преживяване. Всеки път и с всеки нов зрител скулптурният пейзаж разказва отново своята история за дивата природа, но не със слово и реч, а със следи и белези от време. Именно времето на художника зрител изобразява себе си върху всеки един от елементите на този пейзаж. То е, което разказва, белязвайки и оставайки следи в енергията на всички обособени свои моменти. Какви са багрите на този несловесен, темпорално-пластичен пространствен наратив? Какво има там, в самия извор на многолюдното художествено време, можем да се поинтересуваме, разбира се, ако желаем. Може би бихме се натъкнали на някаква дълбока депресивна носталгия?... Или пък на нещо титанично, нещо сурово и примитивно, напомнящо за свобода или за жажда и невротичен копнеж?

Копнежът по живата непосредствена естественост, която обикновено наричаме природа, е ясно разпознаваем в творбите на Светослава Атанасова и при това през един категоричен регресивен и дори някак, ще си позволя да го нарека, антикултурен художествен жест, на който обаче е чуждо всякакво сантиментално-поетическо умиление пред например Майката Природа.

В работите на Света едва ли ще открием съчувствие към съвременните квазиромантически носталгии към природосъобразния начин на живот, към био земеделието и органик градинарството. В нейното изкуство няма лозунги от вида на „Назад към природата“ или „Елате на село“. Напротив, за художничката Света природата си остава нещо доста по-просто, сурово, първично и дори някак студено... Тя започва там, където следите на човека изчезват…"

Ивайло Добрев

+++

За автора

Светослава Атанасова е родена през 1996 в София. Завършва скулптура в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, след това – в Националната художествена академия. Част е от колекцията „Млади български художници“ на Тодор Стайков от 2019 и участва активно в изложбите и конкурсите, посветени на развитието на художниците в колекцията. Печели награда за дебют в националната скулптурна изложба на СБХ „В началото е натура – 2“ през 2021. Член на СБХ от 2024.

+++

фотограф: Елена Спасова