Макар неотдавна да навърши 80 години, Любен Пашкулски не назовава изложбата си юбилейна. „Какво значение имат годините, никакво. Важно е какво си направил, да си човек е важно…“, сподели той, заобиколен от картините си, докато подреждаше изложбата. Тя  има ретроспективен характер, работите в нея, близо 100 на брой, са от последните 20 години, време, през което художникът работи графика и акварел. Добре познати на публиката са неговите женски образи, красиви, загадъчни и нежни.

Любен Пашкулски е роден през 1936 г. във врачанското село Рогозен.  Завършва Художествената гимназия в София, след това и Художествената академия, специалност „Приложна графика“, при проф. Александър Поплилов.

Още като студент рисува карикатури за вестници и списания, илюстрира книги. По-късно се ориентира към декоративно-монументалното изкуство, работи стенопис, мозайка и керамика, печели много конкурси. През 1981 г. е приет в Съюза на българските художници и в Международната асоциация за пластични изкуства. В последните години авторът работи в областта на графиката и акварела. Освен многобройни участия и изложби в страната Любен Пашкулски показва творбите си в Хага, Холандия (1989), Университета „Лийдс“, Великобритания (1990), Лисабон, Португалия (1991), Канзас Сити, САЩ (1992, 1997), Белгия (1993), Брюксел (1996). Живее и работи в София.

„Какво правя сега: чета много – индийски, китайски философи, мъдреците от Близкия изток… Изкуството е това, което минава през времето, то остава. Ето – лицата на Давид, на Мона Лиза, тази красота…, те са вечни.“