Съвременната „арт-сцена”, за да използваме израз от текущия журналистически „сленг”, въпреки материалните и финансови трудности, които съпътстват днешния ни живот, се отличава със завидна активност и голямо разнообразие. В тази ситуация не е лесно човек да отсее имитацията от автентичната художническа акция. Ако говорим за стойностни прояви, не бихме могли да отминем изложбата „Substories”, открита в столичната галерия на СБХ „Райко Алексиев”. По замисъла на участниците, така, както това е заявено в съпътстващата документация, частицата „суб”, включена в заглавието, би следвало да ни ориентира към

нещо „подмолно, неформално, непризнато”.

В постмодерен контекст обаче това са, струва ми се, по-скоро личностните „малки разкази”, на които се е разпаднал „големият” единствен разказ, свойствен на предишната епоха.

Но има и още нещо. Авторите Божидар Бояджиев, Васил Абаджиев, Валентина Иванчева, Георги Пасев, Емил Желязков, Лазар Лютаков и Янко Атанасов, оттласквайки се от корените на традиционната си професионална академична подготовка стигат, всеки по своему, до нови и твърде разнообразни форми на изказ, обединени единствено от общото мото на експозицията. Трансформациите на рисунъчното или „живописно-пластичното” начало в концептуални публични жестове без ущърб на визията, на изобразителната естетика, свойствена на „ръкотворния” художнически изказ, е едно от достойнствата на „Substories”. Впечатлява и своеобразното съчетание между социалната рефлексия и екзистенциалната проблематика.

Божидар Бояджиев напоследък се занимава с динамиката на „реалните” и „виртуалните” (които стават също толкова „реални”) средства в изграждането на визуалния образ. Той се представя с цикъл опуси, групирани под общия етикет „Storyboarding the goblin-cat”. Този амбивалентен персонаж, наречен „Некомата”, е свързан с японски народни предания и легенди. Фигурката на жената-котка присъства в изложбата наред с 21 рисунки-колажи, в които изображението й по особен начин кореспондира с „вградените” масмедийни клишета и текстове на различни езици. Цитирането, серийността, пародирането и абсурдизмът са „общи места”, които авторът интелигентно и тънко е индивидуализирал посредством „режисурата” на композициите и великолепния рисунък като своеобразен личностен контрапункт на обезличаващите стереотипи.

Substories  / от изложбата в зала „Райко Алексиев“

Васил Абаджиев визуализира цитати от Самюел Бекет, гравирайки ги върху стъклени плочки. В една минималистична естетика на тях са изписани цитатите „Няма „аз”, „Няма „съм” и „Няма „имам”, които като своеобразни формули свързват авторовата идея с философията на великия ирландски писател. Зад привидната „простота” на видимото се крие твърде значителен асоциативен обем, свойствен на автентичния концептуален жест.

Валентина Иванчева се представя с рисуван анимационен филм клип. Зигзагообразният, насечен рисунък сякаш е пластическата транспонация на вътрешните конфликти, извиращи от недрата на съвременната детска агресивност.

Георги Пасев  / от изложбата

Георги Пасев почти единствен остава на терена на „добрата стара живопис” с полиптих от 15 малки картини, озаглавен „Crime TV”. Със средствата на тоналната живопис са интерпретирани „ситуации-типове” на масмедийната образност, импулсирани от телевизионни сериали, свързани с натрапчивите облъчвания на „екшъните”.

Емил Желязков с „Портрет на Андрей”, неродения син на художника, също, на пръв поглед, съблюдава границите на изобразителното изкуство, но концептуализира посланието, съчетавайки протоколната обезличеност на конвенционалните знаци с острото усещане за експресивност и непосредственото внушение на живописната мазка.

В изложбата са представени и два филма. „Легендата за Белия майстор”, found footage на DVD, 84” е „самодеен” филм с български „хоби” кунг-фу интерпретатори, показващ компенсаторно, домашно мислене, насочено към изграждане на усещане за собствена значимост. Създаването му от страна на „запалянковци” по бойни изкуства е част от умилителен поради наивността си субкултурен процес, показателен в своето индиректно свидетелство за характеристики от най-различен порядък. Творбата на Лазар Лютаков е първият български кунг-фу филм, преведен на китайски език.

Филмът на Янко Атанасов „Добро утро, Китай” е построен върху реален инцидент, случил се в град Джънджоу, провинция Хънян. Изобразителната страна на филма, много силна и впечатляваща, пресъздава със специфичните изразни възможности на 3D анимацията енигматиката и абсурда на случая.

Изложбата „Substories” е добър пример за организирането на пространството по начин, който дава възможност едновременно както за взаимопреливане и кръстосване на идеи и визии, така и за оптимална изява на всеки един от участниците.

Чавдар Попов