откриване: 23 януари, четвъртък, 18:00 часа

Дългоочаквана и съкровена среща с един от синовете ѝ в началото на 2024 изважда Стефка Аройо от творческата летаргия, обхванала я през последните години, и устремно възражда желанието ѝ да рисува. Не за изложба, а да живее като художник, да рисува. (Нейната предходна самостоятелна изложба е през 2014 в столичната галерия „Арте“. И тогава е посрещната с голям интерес заради продължителното ѝ отсъствие от художествената сцена в България.)

„Усетих, че участвам в живото на живота, не знаех, че ще се получи, че ще стигна до тази изложба. Моите пътувания и живота в различни страни ми дадоха основата на този подем от последната година – великолепието на нещо сътворено, не разрушенията и войните, а другата част, която прави човека разумен.“

В изложбата в зала 1В Аройо представя всичките 19 картини, нарисувани от началото на 2024, и 7 по-стари творби. Като свързващо звено между по-далечния период в творчеството ѝ и най-новите картини, тя представя три картини, притежание на Националната галерия – „Натюрморт с ваза“, „Нашите съседи“ и „Нестинарка“.

+++

Светлин Русев за Стефка Аройо:

Не знам какво е спечелила живописта на Стефка Аройо от пребиваването ѝ в Испания, но съм сигурен, че през това време българската живопис беше лишена от присъствието на един сериозен, културен и автентичен творец. За щастие в работите, правени в Испания, живописта ѝ е не само много по-свободна, по-чиста и светла, но преди всичко много по-изведена като личностно послание. В някакава особена хармония и природата, и птиците, като че ли долетели от света на детските приказки и мистерията на лунната светлина – всичко от видимия и невидимия свят живее в едно пластическо пространство, в което

емоционалната изтънченост на Изтока се среща с рационалността на западната култура.

Има нещо благородно и артистично в тази живопис, която живее по своите собствени закони – на една бленувана хармонична поетика.

акад. Светлин Русев

Чавдар Попов за Стефка Аройо:

Добре помня първите стъпки на Стефка Аройо в изложбения живот у нас преди
години. Тогава тя правеше впечатление с оригиналния си пластичен изказ, с
искреността си, с високата си живописна култура. Сега ние видяхме един художник,
преминал през различни бури и изпитания, видял много страни и народи, развил и
променил своето виждане, чувствителност и познания с огромен обем от житейски
наблюдения и от професионален опит.

Всичко това несъмнено осезаемо е обогатило живописния език на авторката. Но
онова, което прави най-силно впечатления в тази изложба, съдържаща основно
картини, но също и много интересни рисунки, е постигнатият синтез между личностно
и „свръхличностно“, между директния контакт с натурата и асоциативното обобщение.

Тези особености на художническия натюрел на Стефка Аройо определят баланса
между острата ѝ чувствителност, която през годините не е загубила нищо от своята
искреност и непосредственост и способността й за обобщения, афинитетът ѝда дири
специфични пътища за осъществяването на своите живописни визии.

проф. Чавдар Попов, 2014

+++

За автора

Стефка Аройо завършва живопис в Художествената академия в София през 1977 в класа на проф. Добри Добрев. От 1985 до 1999 е уредник в Художествената галерия за чуждестранно изкуство „Св. Св. Кирил и Методий“, сега част от Националната галерия. Член на СБХ от 1982. През 1984, след конкурс, пребивава в Сите дез ар, Париж. Живее и рисува в различни европейски градове – Карлсруе, Германия (1987 – 1989), Гренобъл, Франция (1992 –1993), Билбао, Испания (1995 – 1996), Гетчо-Алгорта, Испания (1999 – 2006). Представяла е 12 самостоятелни изложби: 1981– галерия на СБХ – бул .„Руски“ 6, София; 1983 – Български културен център Варшава, Полша; 1983 – Български културен център, Братислава, Чехословакия; 1984 – Български културен център Дом Витгенщайн, Виена, Австрия; 1987 – покана от фондация „Александър фон Хумболд“ в гр.Бон – Бад Годесберг, Западна Германия; 1988 – галерия „Кете Колвиц“, Карлсруе, Западна Германия; 1989 – градска галерия в Момчилград; 1997 – галерия на СБХ, „Раковски“ 125, София; 2000-галерия „Ла броча“, Билбао, Испания; 2011 – галерия „Сирак Скитник“, Сливен – ретроспективна; 2013 – СБХ – Шипка 6; 2014 – галерия „Арте“, София. От 1978 до 1986 участва в повече от 30 Общи художествени изложби (ОХИ) в България. 0т 2000 година участва в общи художествени изложби в Испания. Нейни картини се намират в Националната галерия в София, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Плевен, Монтана, Русе, Търговище, Сливен, Шумен, Силистра, Добрич, Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Стара Загора, Перник, Пловдив, Ботевград, Момчилград, Троян, както и частни притежания в Австрия, Германия, Япония, Англия, Франция, Испания, България.