Галерия „A&G Art meeting“, Варна

Стефан Лютаков за изложбата „Скулптура и други неща 2“

Събрах и направих скулптури обединени не само от идеите или смисъла им, а и от материала – черния метал. Обединява ги материала чугун и стомана и неговата естествена патина – ръждата. Ръждата върху металния предмет дава информация за време, пространство, природни и човешки въздействия, функция, принадлежност. Струва ми се, че

ръждата събира минало, бъдеще и сега в едно.

В един миг виждам моите скулптури как изглеждат сега, сега ги виждам, че изглеждат така, сякаш съм ги правил преди да се родя, виждам ги как ще изглеждат и след мен. Често търся онази предметност и достъпност на скулптурата, която провокира да я докоснем, разгледаме с ръка, да я вземем, за да проверим има ли други функции. Някои от скулптурите приличат на кутии, на стари ютии, които се отварят, завъртат се и така се прекомпозират, получават друга визия, живеят така, както живее и един полезен предмет. А нима не трябва или не можем да разровим жарта с една чугунена скулптура... Спомням си –  преди време ме заболя, когато видях моя скулптура до огнище, с която очевидно колекционерът беше разгарял огъня. По-късно бях щастлив, че многоплановият смисъл на тази скулптура навярно беше разбран и тя живееше пълноценно и много близо до своя притежател.

Стефан Лютаков  / релеф

Този материал помага в желанието ми да стоя далече едновременно и от комерсиалното и от елитарното. Така съм близо до природното и човешкото, а често не скулптурните ми теми и сюжети могат по-лесно да намерят своя скулптурен образ. Нарекох тази изложба „Скулптура и други неща 2“, защото изложба с това име правя за втори път. В изложбата от средата на 90-те години, както и в сегашната заедно със скулптурите показвам и работи, които, мисля, стоят встрани от познатата жанрова система и не мога да нарека лесно скулптурен релеф, картина или рисунка, макар и да са близо до тях. Скулптурата винаги се дефинира от пространството, затова подбрах и съобразих работите с характера и възможностите на новото пространство на галерия „A&G Art meeting“, Варна.

Февруари, 2023

Стефан Лютаков

+++

За автора

Стефан Лютаков е роден на 22. 06. 1955 в Пазарджик. През 1974 завършва Средното художествено училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, а през 1980 специалност „Скулптура“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

Професор е по скулптура във Великотърновския университет и Националната художествена академия в София.

От 1982 досега има над 200 реализации, участия в колективни, специализирани, групови изложби, фестивали, биеналета и симпозиуми в България и чужбина – Япония, Китай, Египет, Франция, Полша, Италия, Германия, Румъния и др.  Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, по-значителни от които: Национална художествена галерия, София („Лично пристанище”), 2005; Софийска градска художествена галерия, 1996; Музей на камъка – Сакурагава, Япония, 2005; Кунстферайн – Манхайм, Германия, 2000; Културен център  „Витгенщайн“ – Виена, 1988 и др. Получил е над десет по-значими награди като: Голямата награда за съвременно българско изкуство (скулптура) на М-тел за 2005; Голямата награда за скулптура на Алианц – България за 2016; Наградата за скулптура на СБХ на Осмата национална младежка изложба, София – 1990; Наградата за скулптура в Международното биеналето на хумора и сатирата, Габрово – 1998; Годишната награда на галерия „Ирида“ за най добра изложба – 1997. Негови творби са в постоянната колекция на НХГ „Квадрат 500”; Арт - център „Юго Вутен”, Белгия; колекция “ Лудвиг” – Германия; Галерия „Уни-арт” на Нов български университет; Софийска градска художествена галерия; Ателие-колекция Светлин Русев; колекции в САЩ, Франция, Швейцария, Полша, Австрия, Япония, Румъния, Германия; почти всички галерии в страната (Добрич, Монтана, Смолян, Велико Търново, Пазарджик, Търговище, Перник и др. Монументални творби на автора са експонирани трайно на открито в Япония – Сакурагава, Китай – Чанчун, Германия – Редницембах, Беринген, Сент Блазиен, в Словакия – Вишне Ружбахи, Австрия – Кайзерщайнбрух, Белгия – Геел, Румъния – Търгу Жиу, в България – Илинденци, Перник, София (Парк „Оборище“), Скулптурен парк на Министерството на външните работи, в Пазарджик, Сандански, Бургас, Раковски, Силистра, Велико Търново и др.

Член е на СБХ от 1985 г., член на управителния съвет на СБХ в периодите 1992–1996 и 2016– 2021.