Сава Савов беше в авангарда на младото поколение, което навлезе в нашия художествен живот през седемдесетте години на миналия век. Тогава тези талантливи, млади хора инстинктивно чувстваха върху себе си сковаващото въздействие на неизживените догми и канони на т. нар. „социалистически реализъм”. Искаха да освободят духа си, да кажат нещо ново, да бъдат различни. Савата и другите горяха от желание за работа, уверени в себе си, нахъсани, амбицирани да изрекат и наложат своята истина в изкуството.

Това беше тяхното време, но то бе противоречиво, идеологическите подозрения не бяха още изживени, всяка волност извън допустимото не се толерираше, познатата до болка бдителност все още висеше като дамоклев меч над експеримента и свободната мисъл. Но поривът и увереността на младите бяха толкова силни, че нищо не можеше да ги спре. Само страхливците и подмазвачите правеха метани пред догмите и бяха зависими от тях, но не стигнаха далеч.

Неспокойствието, темпераментът, психологическата вглъбеност, задъханото търсене на нов живописен изказ – това са характерните белези и отличителни черти на изкуството на Сава Савов през тези години и след това - до края.
Неговата живопис се откроява и остава в съзнанието на зрителите именно защото е автентична, нова, необикновена по своята експресивност и необуздана цветност.

Платната му съвсем не са острови на спокойствието и инертното съзерцание. Тъкмо обратното: те са повик за действие и размисъл, откровения за сблъсъци и конфликти, напрегнато търсене на житейската истина в много измерения и в една сложна действителност, колкото противоречива, толкова и безкомпромисна.
„В прозорците на вашето спокойствие
ще хвърля неримувани павета.”
Този ранен стих на Стефан Цанев от това време твърде добре приляга на живописната поетика на Сава Савов. Сама по себе си тя носеше полъха на новото както в трактовката на образите, така и в избора на сюжетите и отношението към цвета.
Неговите завидни качества на живописец се открояваха във всички жанрове, но особено изпъкваха в портрета. Образите, които той създаде и показа в националните художествени изложби и в самостоятелните си прояви, говорят сами за себе си. Те излъчват силна психологическа и пластична изразителност, изградена при това с динамика, остро чувство за съвременност и темперамент, така характерни за специфичния стил и маниер на работа на автора.

Изправени пред тези завладяващи образи - предимно на млади жени и момичета, имаме усещането, че са създадени експромпт и носят живото дихание и обаяние на портретуваните. Оставаме с впечатлението, че са правени със завидна лекота. И сега, след време, се убеждаваме, че техният създател е

майстор на портрета – един от най-добрите в съвременната българска живопис.

През изминалите години, независимо от разнопосочните ветрове и климатичните промени в нашето общество, независимо от оценките за създаденото от него, които не винаги бяха справедливи, Сава Савов беше и си остава Художник с главна буква. Верен на себе си, верен на своите пристрастия. Думите на Шекспир „Главното на себе си оставай верен, така на никого не ще изменяш” с особена сила се отнасят за него.

Със своята красива и богата на цветове и образи живопис, с неповторимата си чувствителност, сътвореното и оставено като наследство от Сава Савов винаги ще има достойно място в съвременното българско изкуство.
В крайна сметка стремително бягащото време винаги е най-верният съдник и безпогрешен оценител на всяко човешко дело. То отсява трайното от мимолетното, истинското от привидното.
Картините на художника ще живеят във времето и с емоционалния си заряд ще радват хората. Затова Савата може да бъде спокоен във вечния си сън!

Георги Шапкаров