откриване: 17 юни, вторник, 18:00 часа

Изповед, изтръгната от дълбините на душата. Паралелен свят, състояния, неизречени думи, забравени съдби, стремеж към нещо висше, постигане на единение, тишина, нематериална вещественост, безвъзвратност, живот… с прокрадващо се усещане за собствена мимолетност, носят живописните платна на Росен Дончев като послание.

Живописта на Росен Дончев извайва интимни пространства от багри, видения, сенки и спомени от миналото и успоредно с това призовава към рационален прочит, надмогващ същата тази материалност. Впрягаме всевъзможни знания и опит, за да преодолеем вещественото в търсене на дълбоки и всеобхватни значения. В тях уплътнената пространствена монолитност и изключителна многослойна тъкан, породена от неравноделния ритъм от цветови натрупвания, издрасквания, и изтъняване на повърхността, концентрира емоционалната сила на авторовия импулс, едновременно воден от интуитивно прозрение и съзерцателна умъдреност.

В тези лирични и умиротворени в посланията си над 20 платна от серията „Топло сиво“, създадени през последните три години, свидетелстват за пътя на художника, водещ до освобождаване от натурата и простор на въображението си. Понякога, струва ни се, можем да различим отделни символи и елементи, но те сякаш загубват очертанията си, съхранявайки усещането за духовни архетипи, за нещо вечно, трайно.
Изкуството му е стремеж за постигане на една чисто художествена реалност, която е самостойна, хармонична. Тук не се срещат контрасти, тъкмо напротив – живописецът гради фини тоналности в един стеснен цветови диапазон. Сякаш в някакво ритуално опиянение като средновековен алхимик използва различни субстанции – пигменти, емулсии, свързватели, и дава материална стойност на спонтанното си усещане за сугестивните възможности на цвета, намерило израз в своеобразната амалгама от сива-охра-червена гама и деликатен ултрамарин.

Росен Дончев съчетава визуални знаци, създавайки поетични пространства, граничещи с абстракцията. Съчетанията от линии, обекти, форми, редуващи се и пресичащи се загатнати силуети, куполи, портали, ангели, лишени от детайли, носят естетическо и философско въздействие.

В пластовете наслоявания, създаващи визуални структури, безкрайно пораждащи се една от друга,

можем да видим енигматични образи на древни градове, храмове, сумрачни терени и небеса, пейзажи, изпълнени с напрежение, но и с усещане за хармония и спокойствие. Тонално и текстурно разнообразните динамични композиции изобразяват иреални светове, а пластичните им стойности се характеризират с изчистеност и редуцираност във фигурата. Оставил се подвластен на автономната живописна логика, Росен Дончев чрез стилизация на образността и категорични светлосенъчни контрасти постига насищане на драматичното и експресивното въздействие. Символиката, метафорите, алюзиите или директните пластически внушения имат своя независим живот в композиционните полета, те не призовават към съпричастност в конвенционалния смисъл на думата. Росен Дончев оставя всеки сам да разчете как функционират, а ако пожелаем… да останем в света на абстракцията, в играта на фактури, тонове, полутонове, полета на въображението.
Наташа Ноева

Росен Дончев / Друга вселена

Росен Дончев за изложбата си:

ТОПЛО СИВО и мислите, които ни вълнуваха и вдъхновяваха. За живописта и териториите между черното и бялото. За рисунката, която е несъвършена и незавършена. За метафорите и знаците. За изписаните на ръка думи, като част от изображението. За естествената сила на минералните пигменти и свързвателите. И само понякога, когато сънят не си е отишъл, а денят e още топло сиво предчувствие, границите между нещата избледняват и накрая съвсем изчезват... Тогава и човеците сякаш разбират смисъла на своето битие. Някои от тях дори виждат нишките, които свързват всички живи същества и необясними явления в едно цяло. Друг път, посред бял ден, в мъглявината на топло сивото, изневиделица се появяват силуети на ангели и богородици, стъпки на птици, хора и всякакви други летящи създания... Като се загледа човек в тях, започват да му приличат на нарисувани. Като ги гледам и аз, често се чудя, дали някой не е направил небесен колаж с лято, спомени в бордо, жълти дюли и синя лисица. Даже си мисля, че този някой е същият, който всяка вечер изсипва върху нас огромен кош звезди. Звездите, които блещукат загадъчно в хоризонталния свят на топло сивото...
Росен Дончев, май 2025

+++

За автора

Росен Дончев е роден през 1963 в Габрово. Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в град Трявна, специалност „Вътрешна архитектура“ (1982) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1990). Завършва живопис при проф. Димитър Чолаков в ШУ „Епископ Константин Преславски“ (2013).
Има над 20 самостоятелни изложби, участва в международни пленери по живопис, в национални и регионални изложби и в утвърдени и форуми за живопис като „Приятели на морето“ – Бургас, Национална изложба „Лудогорие“ –Разград, „Биенале на малките форми“ – Плевен и др. Награждаван е в квадриенале „Митовете и легендите на моя народ“ – Стара Загора, два пъти е носител на наградата „Христо Цокев“ за цялостно представяне на годишната изложба на габровските художници. Живописни творби и икони на Росен Дончев притежават частни и държавни колекции в Европа, Русия, САЩ, Южна Африка и Австралия, сред които и японското императорско семейство, Музеят за съвременно изкуство в Измит, Турция.
През 2010 заедно с художничката Ваня Запрянова в гр. Казанлък създават галерия „Ателието“.
Член на Съюза на българските художници.
Председател на Представителството на СБХ – Казанлък.
Майстор-иконописец в Национална Занаятчийска Камара в България.
Живее и работи в Казанлък.

+++ 

дизайн: Кирил Кацаров

+++