В бележките си към „Видимото и невидимото” (декември, 1959) френският постмодерен философ Морис Мерло-Понти дискутира проблема за дефиницията на понятието „свят” като използва за пример рисунката. Според него „рисунката е „свят” в опозиция на единствения и „реален” свят. Тя във всеки случай формира такъв с всички други картини. Същите сетивни елементи там означават друго нещо в сравнение с прозаичния свят”[1]. Тогава, какво е рисунка? За изследването и разбирането на нейната същност не може да се пренебрегне съществуването на художествената творба, съотнесено към средата и средството (medium) за достигане до нейните реципиенти.  Обикновено разсъждаваме за рисунката като за единично произведение, създадено върху двуизмерната повърхност на лист хартия. Но днес такова твърдение е крайно несъстоятелно, при положение, че 21-ви век предоставя множество технологични средства за реализацията ѝ. Дори да пренебрегнем дигиталните инструменти на нашето съвремие и да насочим вниманието си към тези, използвани от първите Homo sapiens като например пръчка, оставяща следи в пясъка, отново ще претърпим провал в нормативното определение за рисунка. От друга страна теорията на ревизионистката онтология на изкуството оспорва идеята за единичната конкретна същност на произведението[2]. Така следите от въглен върху лист хартия могат да въздействат естетически, благодарение на общата система от значения, установени в културологичен план. Тяхното естетическото възприемане не би съществувало, ако използваме същия лист за тапициране на рафт в шкаф за храна, без това действие да е целенасочено създадена ситуация от конкретен артист.

Проектът „Рисунка и интермедия” е изследване на междинната среда (intermedium), в която рисунката е неделима част от произведения с хибриден характер. Негова основна цел е да провери на практика съвкупността от предпоставки за приемане на едно или друго онтологично задължение по отношение на нейното съществуване като преодолее консервативните стереотипи.

Уважаема публика, дискусията е отворена за мнения!

Куратор:  Атанас Тотляков

• Участват:

Атанас Тотляков, Веселин Димов, Владимир Иванов, Георги Минчев, Дан Тенев, Деян Боев, Иво Бистрички, Константин Денев, Красимир Русев, Мацей Зданович, Михаил Михайлов, Нестор Ковачев, Петер Цанев, Трифон Калфов, Цветан Кръстев, Яница Фендулова

[1] Мерло-Понти, М. Видимото и невидимото, С. 2000, с. 231

[2] Дарсел, С.  Онтология на изкуството// Речник по естетика и философия на изкуството, Рива, 2012, с. 366