Проект на Николай Маринов
Изложбата „Рефлексии от детството“ представя художествен проект на Николай Маринов, който е резултат от няколко годишни изследвания. Погледът към детството, към запазените детски рисунки на художника, е не само тема или отправна точка за необходима равносметка, а и основополагащ фундамент в творчеството на художника. Постоянно разширяващото се поле на изобразителните изкуства, разнопосочните интереси на съвременните творци правят подобни проекти обосновани и интригуващи.
Формирането на личността и твореца, взаимовръзките между детството и зрялостта, взаимодействието между непредубеденото-детско и обученото-професионално рисуване, между детето като художник и детското в художника намират своите рефлексии и са предпоставки за подобни художествени проекти.
Проектът „Рефлексии от детството” представя Николай Маринов, които експериментира в полето на съвременните изкуства и постмодерното и за който детството е начало, отправна точка и повод за преосмисляне на разнопосочни художествени стратегии.
През 2009 година Николай Маринов защитава докторска дисертация по изкуствознание в Художествената академия на тема: „Развитие на идеята за „детско изкуство” през втората половина на ХХ век”, в която изследва проектите, практиките и стратегиите на различни художници свързани с детството като ресурс за артистично вдъхновение. В подобна посока е реализирания кураторски проект на художника – „Стратегии в контекста на детството” – СБХ, юни 2007г. Настоящият авторски проект на художника е своеобразно продължение на тези проекти в професионален и личен план. Случайно откритите запазени детски рисунки от предучилищна възраст на художника му дават първия импулс. Съхранените детски рисунки и техните принтирани отпечатъци са основата, с която авторът населва картинното пространство. Колажирани върху началната текстура на картините му, „събудени за нов живот”, те тридесет и пет години по-късно дават и привнасят „различност”. Така те провокират художника за адекватно стилистично продължение. Сглобяване на два рисунъчни стила разделени между детството и зрялостта, макар и от един автор, се оказва една нелека задача. Детският стил провокира изчистеност, категорична цветност и яснота в повествованието. Зрялостта, от друга страна, внася порядък и последователност в наслагванията и степенуването на етапите в изграждането на художественото произведение.
„Рефлесии от детството”, художественият проект на Николай Маринов, представлява интерес с желанието си да представи своеобразен вариант за артистична стратегия. Проектът не без доза ирония и самоирония се опитва да загатне или да намигне, за онези „художествени първопричини и смисли”, чиито отправни точки и корени водят началото си от неразгадаемите и неведоми кодове на детството.