+++

Големите теми принадлежат на никого и на всеки. Ако вярваме, че изкуството е изповед, а не проповед, то единственият случай, в който имаме правото да определим стойността на едно художествено произведение, е когато сетивата трудно ще ни подведат в нашия опит да открием на кое от двете сме публика. Изповедта няма общо с творческия ексхибиционизъм, с жестови и сюжетни „тавтологии“, защото не се нуждае от възхищение. Тя е свидетелство за живота във всичките му нюанси. Може би донякъде се заблуждаваме в опасенията си, че сме изгубили всякакви критерии, че „полюсите се изместват“, че вътрешният ни компас е в хаотично движение, че може да се говори за „мъртво изкуство“. Защото сетивата за всяко изкуство – душа и дух, разпознават безпогрешно дали искреността е основно качество на всяко споделено вглеждане в живота. Времето на надеждата като непрестанно очакване на външен спрямо нас процес отминава. Надеждата за „по-добро време“, за висота на критическата мисъл, за преоткриване на естетически норми в изкуството, за пораждане на нови художествени стойности, за достигане на следващо стъпало, не е достатъчна, защото съдържа форма на абдикация. Трудно е това упование да се приеме и като добродетел, защото тази надежда е слуга на желанието, което може да се зароди и в сенките на съзнанието за разлика от вярата. Ние се раждаме и напускаме света с един завет –

Яна Стойчева

+++
 

 

 

Името на групата Answer 51 лесно може да заблуди, че авторите, които седят зад нея, имат намерението да дадат отговори чрез своето изкуство. Закачката в името, което избрахме да ни обедини, препраща към откъс от романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“, в който напреднала цивилизация построява свръхкомпютър, за да получи отговор на въпроса „Какъв е отговорът за смисъла на вселената, живота и всичко“. Оказва се, че компютърът след множеството калкулации успява да отговори само: „42“, а ако искат по-изчерпателен отговор на подобен въпрос се налага създаването на много по-сложна машина, в която Дъглас Адамс припознава човека. Подобен на отговор като този от книгата е нашият: „51“, номерът на ателието в Художествената академия, което беше повод за срещите и разговорите за изкуство на нас, младите живописци. Answer 51 обаче вместо отговор се превръща в генератор на въпроси, един от които е: „Мислим ли за бъдещето и идва ли то достатъчно бързо?“.

 

Константин Костов

+++