Изложбата е посветена на 70 години от създаването на Дружеството на плевенските художници. По този повод Община Плевен издава каталог с репродукции на всички участници – 115 автори със 184 творби живопис, графика, скулптура, керамика, текстил, приложна графика.

Организираният художествен живот в Плевен е етапен процес, преминаващ през перипетиите на времето с винаги актуална мисия и позиция. До 1944 г. в Плевен живеят и работят представители на първото и второто поколение академично школувани художници като Ангел Спасов (1884 – 1974) , Христо Бояджиев (1912 – 2001), Никола Златев (1907 – 1989), Сидония Атанасова (1909 –1994), Дило Дилов (1914 – 1984), Христо Кръстев (1917 – 1982). Предорганизационният живот на изкуството в Плевен е ограничен – художниците са преподаватели, на практика никой от тях не притежава собствено ателие освен Ангел Спасов, който сам построява своето; за изложбен живот не може да се говори. Ангел Спасов е доайенът сред плевенските художници. Получил художественото си образование в София заедно с Владимир Димитров – Майстора, той посвещава живота и творчеството си на родния град. В неговото ателие получават първите си уроци много от художниците, които ще излязат на сцената през 60-те и 70-те.

Първото официално обединение – Колективът на художниците в Плевен, се сформира през 1947 г. от единомислещи художници – професионалисти и непрофесионалисти, към Камарата на народната култура с цел организиране на общи изложби и подпомагане работата на художниците, както и уреждане на изложбени помещения. Наред с посочените доказали се автори в групата сред активните учредители са още редица имена на художници самодейци, които почти не са оставили белег в нашето изкуство – родената в Чехия Татяна Черне-Колева, сценографката Маша Попова, Г. Тютюнков, Йордан Йорданов, Спиро Спиров, по професия адвокат, отдаден в свободното си време на изкуството, и др. Организираната през април същата година изложба слага началото на традицията на ежегодните художествени изложби, които, заедно с други големи събития от национален мащаб от тук нататък бележат културния облик на Плевен.

Първите изложби се организират във Военния клуб и салон „Република“. Уреждането на елементарни условия за художествена практика – галерия, административен център, ателиета, изисква разпознаването на изкуството от обществото като необходима автономна култура. С това е свързано преодоляването на значителни догматични пречки. Както в останалата част на страната, и тук протичат дебати и драматични обществени обсъждания, отразени на страниците на в. „Септемврийска победа“. В тях колидират постулатите за близост до народа и необходимостта от професионални критерии. Решаваща роля в надделяването на второто имат както популяризаторските усилия на художниците, така и подкрепата от Съюза на българските художници. Вследствие на тези усилия художниците получават помещение към Градския съвет, което се ползва за ателие и административен център.

Наред с това към плевенските художници се насочва и широкият обществен фокус в столицата. През 1961 г. се провежда Първата младежка изложба, която отбелязва големия успех на младото поколение художници от цялата страна, сред които и плевенски. Забележителният им старт е затвърден в Общата изложба на провинциалните художници от следващата година, където става ясно, че в изкуството делението на център и периферия е неуместно. Близката по време окръжна изложба в Плевен съвпада с този подем и допълнително укрепва постиженията.

От този момент нататък в града е налице широка обществена подкрепа и консенсус за подкрепа на художническото обединение, което дава силен импулс в развитието на изкуството в Плевен. Художественият живот се канализира, а групата на художниците заема категорично своите позиции. Построяват се ателиета и броят на младите художници се увеличава. Обществената подкрепа предоставя възможност на творците да се концентрират върху специфични проблеми на живописта, скулптурата, графиката, което изключително повишава качеството на художествената продукция. С установяването на съвременни критерии, уповаващи се на световните тенденции, плевенската група се налага като една от най-интересните в национален мащаб, обединявайки ярки и талантливи личности, сред които безспорно най-голяма заслуга за обединяване на групата има Светлин Русев.

През 70-те години в града вече работят активно художници от три поколения – живописци, графици, скулптури и градът може да се похвали с живо ядро от индивидуални творчески натури. Най-активни сред тях са Дило Дилов, Дионисий Дончев, Николай Дабов, Илия Милков, Емил Георгиев, Илия Георгиев, Юрий Буков, Пламен Янкуловски, Тома Трифоновски, Йордан Кацамунски, Хинко Хинков, Кънчо Кънчев. В скулптурата работят Убавка Тончев, Кирил Мескин, Димитър Цонков и Константин Симеонов. Групата търси нестандартни форми за изява и различен достъп до публиката. Така през 1969 г. се организира изложба във вагон, която гостува в селищата в окръга. В началото на 70-те групата на художниците получава и отделно помещение за изложби в Градската градина. Културният живот се обособява около ателиетата, галерията, драматичния и кукления театър и среща художниците със забележителни личности, които в периода живеят в Плевен – диригентът Димитър Манолов, драматургът Петър Ковачев и други.

Ново поколение интересни творци идват на сцената през 80-те. Сред това поколение на младите трайни впечатления оставят още Иван Велчев, Валентин Асенов, Стилиян Атанасов, Красимир Люцканов и други. С автори като Любен Костов и Иван Велчев в този период са свързани и прояви на  неконвенционалното изкуство.

През 2012 г., след като дълго време е ползвана за други цели, на групата на художниците отново е предоставена изложбената зала в Градската градина. Днес тя е обособена като Арт-център Плевен и заедно с  прилежащата към нея Къща на художниците, в която бившите ателиета за млади художници са преобразувани в камерни зали, е едно от най-активните места за художествени прояви и ежемесечно представя самостоятелни и групови изложби за местни и гостуващи автори.

Днес се провежда традиционният форум за изобразително изкуство в Плевен – Есенният салон, на който се връчва награда на името на Пимен Зографски, Пролетният салон е другият годишен преглед, а в основаното през 2002 г. Биенале на малките форми от 2016 г. насам гостуват художници от цял свят.