ХГ „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил
откриване: 1 ноември, сряда, 12:00 часа

Ивайло Аврамов за изложбата си:

Контекстът

Опо̀ра е място или предмет, на който се закрепва нещо; сила, която поддържа някого или нещо; синоними: основа, база, подпора, фундамент; подкрепа, поддръжка, помощ, закрила, защита; подложка, подставка, стойка; стълб, колона; устоѝ.

Историята

На 24 ноември 1972, по случай 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров – Майстора, е открита новата сграда на галерията (авторски колектив: арх. М. Минева, инж. А. Конфорти, инж. Г. Даскалов, инж. Желев, арх. Сл. Василев). Тя става първата за страната специално построена за целта сграда, поради това, през 1975 галерията е обявена за „галерия-еталон“ от Министерството на културата. През 1980 авторски колектив от арх. М. Минева, инж. Вл. Марчинков, инж. Г. Даскалов, инж. В. Николова и С. Македонски разработва проект за разширение на галерията, а от 1981 започват строително-монтажните дейности, които са преустановени през 1990. На 14 юни 2012 художникът акад. Светлин Русев и цигуларят проф. Минчо Минчев правят впечатляваща акция в недостроената част на художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, целта на която е да привлекат вниманието на държавата към този културен институт.

Намесата

Произведението „Опо̀ри“ е специфично свързано със средата, в която е изградено – първата зала в новото, незавършено архитектурно пространство. Наречено е „скулптура в архитектурата“ съвсем иронично. Всъщност абсолютно всяка скулптура, която се намира в интериора на една галерия е скулптура в архитектурата. Но тук скулптурата има друга връзка – не пасивно използваща пространството на архитектурата, като експозиционна кухина от стени, под и таван, а активно свързана с него в особен, може би абсурден, но съвсем обясним диалог – като протекция, жест на съпричастност, от които, според нашето човешко мислене, тя може би се нуждае. Архитектурата започва да прилича на живо същество, което преживява собствената си съдба. Затова скулптурата се фокусира върху това, което се случва с нея днес. Напомня за съществуването на алтернативни физически съпротивителни сили срещу енергиите на разпада. Тях ги виждаме в ентропията навсякъде около нас и нейната реакция е усилие срещу тези латентни процеси. В смисловата ѝ постройка са взети предвид защитните качества на материала. Използван е собственият ресурс, добавен по-късно към архитектурата – фракцията от трошен камък, употребена за подова настилка. Този инертен материал с пасивно функционално присъствие, е трансформиран в опозиционни опорни елементи с характер на контрафорси. Позиционирани в основите на четири стени, те имат временен характер, но създават усещане, че по някакъв начин, са свързани перманентно с пространството. Четири фрагмента с кубатура: 4.56 м3 и тегло: 8208 кг., с два различни размера, срещуположно ориентирани един към друг, измествайки центъра на произведението, спрямо плана на залата, са противопоставени на силите на разрухата. Всичко от архитектурата, остава вътре в нея. То, обаче, е сменило своята функционална характеристика. Както и при други експерименти, в полезрението ми е залегнала плътността, като следствие, от нейният външно изразен причинен еквивалент – компресията – една от базовите позиции в използването на материала в скулптурата. Но в случая, плътността е физически свързана и със защитната функция. Със скрита или явна символика, материалът реално е използван в нова прагматика. Къде в произведението тогава се корени изкуството, след като една прагматика е заменена с друга? Отговорът е, че именно реакцията срещу състоянието, в което се намира архитектурата, е мотивирано усилие, дълбоко лишено от прагматика.

+++

Изложбата на Ивайло Аврамов се открива като лауреат на Националната награда за скулптура на името на акад. Иван Лазаров през 2022.

За автора

Ивайло Аврамов е роден през 1968 в София. Завършва Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ при проф. Крум Дамянов през 1996. Асистент в катедра „Скулптура“, НХА (2017 – 2019), доктор по изкуствознание (2020). Самостоятелни изложби: Credo Box: Tilted / Наклонен, Credo Box, галерия Кредо Бонум, София (2023); „Нощна светлина“ / Night Light; „Люти клетви“/ Bitter Curses, Robert and Elaine Stein Galleries, Wright State University, Dayton, OH, USA (2019); „Предметности“, галерия „Кръг+“, София (2007).
 

 +++

За награждаването на Ивайло Аврамов с Националната награда за скулптура „Иван Лазаров“ можете да прочетете

тук

+++

За изложбата „Вместимост“ на Ивайло Аврамов можете да прочетете в е-бюлетин

тук