Понякога независещи от нас обстоятелства ни правят зависими от тяхната житейска необходимост – причина, която ме поставя в ролята на присъстващ-отсъстващ, който има честта да каже няколко въвеждащи думи. В определен смисъл, след като видях „Сътворението” преди няколко месеца в ателието на Николай, приех и преживях подготовката на тази изложба като своя кауза, в която един изключителен художник по изключителен начин е защитил и себе си, и правото на художника да бъде освободен и в артистичния, и в духовния избор, и преди всичко – в риска да преживее съдбовните старозаветни послания като изпитание на вярата и греховността...

Откривал съм няколко изложби на Николай Майсторов. Мисля, че имам реална представа за този, колкото необичайно последователен в следването и извеждането на идеите си автор, толкова и неочакван в дълбочината и силата, с които ги материализира смислово и пластически. И все пак, изправени пред тези апокалиптични видения за битието и сътворението – силните думи се обезсмислят от разтърсващата мощ и сила на едно внушение, което е колкото смазващо с енергията и мащаба си, толкова и духовно възвисяващо в трудния път на Вярата... Всъщност, тази изложба е изпитание и за тези, които имат мярка за това изкуство, и за тези, които трудно достигат до него – но тя е изпитание преди всичко за времето, безсмислието и насилието, в които живеем. Искаме или не, попаднали един път в нея, ние вече сме пътници в безвремието и хаоса – пътници, които търсят „небесните  врати” на спасението. Привидно свързани с библейските текстове, посланията на Николай Майсторов не са литература, а преди всичко пластически истини, постигнати в едно сгъстено пространство, в което формата, цветът, рисунката, живописната материя са езикът на сътворението и разрухата! Николай Майсторов познава вътрешната структура на духовното пространство, владее възможностите на формата, рисунката и цвета като библейски знаци на мрака и светлината, на началото и края, войната и мира. Това е изкуство, колкото далече от краснописните изкушения, толкова и от сериозната приблизителност – изкуство на лично преживяния смисъл за живота на вселената и битието на човека. Николай Майсторов е явление без паралели не само в нашето изкуство, но изобщо в съвременния свят на пластическата култура. Бих казал много по-силни неща, ако Николай не беше тук – и за завидната последователност и устойчивост, и за вътрешната енергия, и за пластическите и философските прозрения за битието на човека и вселената, и изобщо за самия него като самотен пратеник на Сътворението... Непрекъснато разкъсвани между комплекса за малоценност и провинциално самочувствие, между изтървания влак на международните артистични и пазарни критерии и самозадоволяващия се поставангард, тази изложба ни завари в определен смисъл неподготвени за нея. Трудно е при жив съвременен автор да признаем неговата изключителност – и като даденост, и като реализация. Идейният концептуализъм на тази изложба я поставя извън съизмеримостта със съвременните привидности на понятието. Пътят към нея е и труден, и непредвидим... Преди да я приемем или отхвърлим, ние трябва да я преживеем – като Път, като духовност, като послание... и не на последно място – като личен творчески подвиг.

Подобно изкуство е възможно не само когато имаш висока пластическа мярка, но и когато тя е израз на духовно издигнат и вътрешно освободен човек.

Благодаря на Николай за достойнството, за свободния дух, за съдбовно изстрадания Път.

Светлин Русев