Когато влезете в залата със сценографски проекти на художника Нейко Нейков, изведнъж се озовавате като на сцена, наблюдават ви от всички страни преживени, нарисувани, отиграни комедии, трагедии, опери, спектакли... – шумът е отлетял и е останала сценографията на един добър творец.

Тази ретроспективна изложба на 25-годишен труд впечатлява със стремежа на автора така наречената на сценографски език „идеална площадка - сцената да се изяви като адекватен партньор на актьора – без желание да доминира над триизмерната пластична фигура.
Театрална „художествена среда“ Нейко Нейков създава за много постановки, сред които са: „12-те стола“, „Антихрист“, „Оптимистична трагедия“, „Ревизор“ , „Мата Хари“, „Дундо Марое“, „Дядо Петковите бивалици и небивалици“, „Лазарица“, „Съзаклятието на лицемерите“, ,,Москва – Петушки“, „Михал Мишкоед”, „Светото семейство“, „Големанов“ и др.

Своеобразният сценографски акомпанимент на Нейко Нейков твори атмосфера, която бързо пренася публиката в епохата, историята и географията на сценичния разказ. Това пренасяне става с желанието на художника да открие духа на литературното произведение и още с вдигане на завесата срещата с декора да отключи асоциативно–мисловното възприятие на зрителя и да го отведе в „новата реалност“.
Така, съвсем логично идва награда на СБХ (1979 г.) за сценографско решение за „Антихрист“ от Емилиян Станев и „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев. Представените в изложбата различни решения на темата за Антихриста впечатляват с малко или много звучащите графично, изчистени структури, инспирирани от българския бит, пропит с едно своеобразно покайно чувство. Този награден проект по своята изчистеност достига пределната обобщеност на знака–символ. Такава пределна изчистеност носят и други проекти – един от които е сценографският проект „Оптимистична трагедия“ на В. С. Вишневски от 1973 г. с режисьор Г. Каменов.

Следват и други отличия  и награди на САБ за сценография 1979 г., 1983 г. и 1984 г.; номинация за „Аскер“ за „Любовникът“ от Харолд Пинтър; награда „Аскер“, 2003 за сценография на пиесата „Лазарица“.
Художникът Нейко Нейков е изградил и защитил свой собствен почерк в сценографските интерпретации, където големият въпрос за съвременното светоусещане и възприятие на българина води художника до деликатната игра на въвличане в чувствено-фантазното съучастие и на самия зрител.
Така тази изложба на „Шипка“ 6 от увеличени изображения на реализирани и нереализирани проекти за постановки в размер на кавалетни картини - 140/100 на Нейко Нейков е най–незабравящата се „постановка“ на един творчески път, който се вписва великолепно в културната ни история.

Галина Петкова